Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Какъв е планът? — попита той шефа си.

— Ей такъв — изсъска шериф Милс, блъскайки с рамо вратата, като вдигна оръжието в мига, в който влезе в помещението. Заместникът му го следваше по петите.

Двамата мъже заковаха на място, зървайки двойката в стаята, изненадани в момента, в който надигаха бутилки със студен чай „Аризона“. И Дейв Слоан, и дъщерята на шерифа бяха застинали с широко отворени очи, шокирани от внезапното нахлуване.

Полицаите наведоха пушките си.

— Татко!

— Какво има, шериф? — съвзе се веднага Слоан.

— Аз… — заекна шерифът. — Господин Слоан, мога ли да видя личната ви карта?

Слоан подаде на шерифа шофьорската си книжка. Той разгледа внимателно снимката — нямаше съмнение, че на нея беше Слоан. После Милс с гузно изражение на лицето призна какво е минало през ума му след разговора със семейство Уилис.

Слоан прие новината съвсем добронамерено.

— Може би трябваше да ми поискате книжката още там, шерифе.

— Прав сте. Обаче нещата ми се сториха подозрителни. Когато си им казал, че тъкмо идваш от Дюран…

— Компанията, за която работя, инсталира и поддържа компютрите в затвора. Това е един от големите ми клиенти. — Той бръкна в джоба си и подаде на шерифа заявката. — В тази горещина токовите удари са мор за компютрите. Ако не са загасени както трябва, причиняват куп проблеми.

— О, съжалявам, сър. Трябва да разберете…

— … че имате затворник на свобода. — Слоан отново се засмя. — Значи те са си помислили, че аз съм убиецът… Предполагам, че сега сме квит — след като аз пък помислих, че е Грег.

— Обаждах се от къщата на Уилис — обърна се шерифът към дъщеря си. — Никой не ми отговори. Къде беше?

— О, климатикът спря. С господин Слоан отидохме отзад да видим можем ли да го поправим.

Миг по-късно факсът се включи. Върху листа хартия бе отпечатана снимка на млад мъж с брада и къса, тъмна коса: фотография в профил и анфас на беглеца.

Шерифът го показа на Слоан и Клара и прочете от бюлетина на затвора:

— Името му е Тони Уиндъм. Богаташко дете от Ан Арбър. Наследник на милиони, попечителски фондове, завършил престижно училище… С отличие. Но след това нещо превъртял. Убил шест жени и нито веднъж не показал съжаление за деянията си в съда… Е, няма да мине през Хатфийлд. Път 202 и 17 са единствените пътища, които могат да го изведат от щата. И ние ще проверяваме всяка кола. — После се обърна към заместника си: — Дай почивка на момчетата на пътя.

Отвън шериф Милс показа на Дейв Слоан сервиза, където оправяха неговия шевролет. И отново се качи в колата заедно със заместника си, избърса потта си с влажна кърпичка и пожела „лека нощ“ на търговеца.

— Лека нощ, шерифе — отвърна му Слоан.

Слоан влезе в „Ърлс аутомотив“ и бързо намери механика, който беше еднакво потен и мръсен.

— Готова е — каза мъжът.

— Какво ѝ беше?

— Капачето се е разхлабило и охладителната течност е изтекла. За такава повреда ми е неудобно да ви взема пари.

— Но все пак ще го направите.

Мъжът свали бейзболната си шапка и избърса потта от челото си с козирката. После пак я сложи.

— Ако не бяхте вие, сега щях да си бъда вкъщи във ваната.

— Прав сте.

— Ще ви взема двайсетачка плюс таксата за превоза с камиона.

При друга ситуация Слоан би се пазарил, но сега искаше час по-скоро отново да потегли. Затова плати и се качи в колата. Запали я и пусна климатика на най-силната степен. Излезе на главната улица и се насочи към изхода на града.

Десет мили източно от Хатфийлд, близо до междущатската магистрала, той се насочи към паркинг с автобусна спирка на „Грейхаунд“. В този час на нощта паркингът беше безлюден. Слезе и отвори багажника.

Поглеждайки вътре, той кимна към младия брадат мъж в затворнически гащеризон. Мъжът премигна болезнено от светлината на лампата над тях и пое дълбоко дъх. Лежеше свит в родилна поза.

— Как си? — попита Слоан.

— Исусе! — изхъхри Тони Уиндъм, въртейки стреснато глава. — Горещо ми е… замаян съм… И всичко ме боли.

— Излез бавно.

Слоан помогна на беглеца да излезе от багажника. Дори с брадата и мократа от пот коса той изглеждаше повече като банкер, отколкото като сериен убиец — въпреки че тези две занимания не се изключваха взаимно, помисли си Слоан.

— Съжалявам — каза търговецът. — Отне повече време, отколкото предполагах, за да дойдат да ме вземат от сервиза. После трябваше да чакам шерифа в полицейското управление.

— Изпих две кварти вода — каза Уиндъм — И още не ми се пикае.