Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Пътна блокада — каза шофьорът. — Сигурно претърсват за беглеца.

Когато приближиха, Слоан видя две полицейски коли. Двама униформени полицаи проверяваха хората от преминаващите коли.

— Когато стигнем до полицаите — каза Слоан на шофьора, — отбий встрани. Искам да говоря с някой от тях.

— Няма проблем, господине.

Щом наближиха, Слоан слезе от камиона и каза на шофьора, че няма да се бави много.

Когато се обърна, пое дълбоко дъх, но в дробовете му сякаш не влезе никакъв въздух. Отново усети болка в гърдите.

Един от полицаите погледна към него и се запъти насреща му. Беше едър мъж и куртката му беше потъмняла от пот.

— Стойте там, господине. Мога ли да ви помогна с нещо?

Докато вървеше към Слоан, той вдигна по-високо пред себе си фенера, за да го освети.

Слоан се представи и подаде на офицера визитката си. Забеляза значката с името на полицая. Шериф Милс.

Представителят на закона погледна визитката, огледа самия Слоан и доволен, че това не е мъжът, когото търсят, попита:

— Какво мога да направя за вас?

— Тази блокада заради избягалия затворник ли е? — попита Слоан, кимайки към полицейските коли.

— Да, сър, заради това е. Да не би да сте видели нещо, което може да ни помогне да го намерим?

— Може и да не е важно. Но сметнах, че трябва да ви съобщя.

— Продължавайте.

— Как изглежда онзи затворник?

— Избягал е преди два часа. Все още нямаме негова снимка. Но е над трийсетте, с брада. Около метър и осемдесет, мускулест. Прилича малко на вас.

— С бръсната глава?

— Не. Но ако бях на него, щях да я обръсна веднага щом изчезна. И брадата също.

— Татуировки има ли?

— Не знам. Възможно е.

Слоан разказа накратко за повредата на колата си и за престоя си в къщата на семейство Уилис.

— Мислите ли, че онзи затворник би могъл да дойде насам?

— Ако му сече пипето, да. За да отиде на запад трябва да мине петдесет мили през гора. А по този път може да открадне кола в града или да хване междущатски автобус.

— И това ще го накара да мине покрай къщата на семейство Уилис?

— Аха. Ако тръгне по път 202. За какво намеквате, господин Слоан?

— Мисля, че онзи тип може да е в къщата на Уилисови.

— Какво?

— Знаете ли дали те имат племенник?

— Не си спомням да са ми споменавали.

— Ами в къщата имаше мъж — на вид много прилича на описанието на убиеца, който твърдеше, че е племенник на семейството, дошъл на посещение. Но нещо не ми изглеждаше наред. Искам да кажа, че първо беше време за вечеря, но те не бяха на масата — нито приготвяха нещо за ядене, нито в мивката имаше мръсни чинии. И каквото им кажеше този Грег, те веднага го изпълняваха. Изглеждаха така, сякаш се страхуват от него.

Шерифът извади от джоба си книжна носна кърпичка и избърса лицето и главата си.

— Нещо друго?

— Говореше много странни неща — за смъртта и за някакъв свой опит, който го е накарал да погледне на умирането по различен начин. Спомена и разни духове, които се разхождали около нас. О, и още нещо — каза, че не искал да споменава нещо пред непознати. Може би е имал предвид мен, но защо тогава каза „непознати“, а не „непознат“? Сякаш включваше и Бил и Агнес.

— Добро наблюдение.

— Освен това имаше няколко доста лоши рани. Като че ли е участвал в схватка с ножове. И спомена за някаква жена, която го накарала да страда след смъртта си толкова колкото и преди нея. Струва ми се, че имаше предвид проблемите със закона заради убийството ѝ.

— А какво каза дъщерята?

— Дъщеря ли?

— Уилис имат една дъщеря. Санди. Не я ли видяхте? Тя трябва да си е вкъщи в момента, защото знам, че се върна от колежа. И сега работи дневна смяна в „Тако Бел“. Би трябвало да си е вкъщи.

— Исусе! — възкликна Слоан. — Нямаше я в стаята… Но си спомням още нещо. Вратата на една от спалните беше затворена и отвътре долиташе някакъв шум. Всички изглеждаха доста притеснени заради него. Да не би да е била, знам ли, може би вързана вътре?

— Господи — не се сдържа шерифът, бършейки отново лицето си. — Онзи затворник е бил арестуван заради изнасилване и убийство на няколко момичета. Студентки.

Той извади радиостанцията.

— До всички полицейски коли в Хатфийлд. Говори Милс. Имам следа. Възможно е избягалият да е в къщата на Бил Уилис на шосе 202. Да остане само по една кола на блокадите по пътищата. Всички останали да се съберат на шосе 202. Пристигайте тихо, с изключени светлини. Спрете близо до пътя, но не влизайте вътре. Чакайте ме.

Един след друг отделните екипи започнаха да се обаждат.