Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Вън е много горещо — каза Бил.

— Не е по-горещо от тук — отговори татуираният мъж хапливо и се ухили ехидно.

Устните му бяха подути, а над горната бяха избили капчици пот. Гледката накара Слоан да потръпне от отвращение.

— Седнете — покани го Бил любезно.

Слоан се огледа — единственото незаето място за сядане беше неудобно канапе, покрито с басмена покривка в розово и зелено на огромни цветя. Крещящият десен, съчетан със задухата в стаята и нервното поведение на татуирания мъж изостриха до краен предел нервите му.

— Да ви почерпя ли нещо? — попита жената.

— Може би чаша вода, ако не ви затруднява много — каза Слоан, бършейки с ръка лицето си.

Жената се надигна.

— Забележи — обади се татуираният заядливо, — че не си направиха труда да ме представят.

— Ами, не исках… — отвори уста Бил.

Мъжът махна с ръка да млъкне.

— Казвам се Грег — каза той и за миг замълча. — Техен племенник съм. Наминах да ги видя за малко. Нали, Бил? — обърна се той към по-възрастния мъж. — Не си ли прекарвахме страхотно в добрите стари времена, а?

Бил кимна, гледайки надолу към протрития килим.

— Добрите стари времена — промълви тихо Бил.

Слоан изведнъж долови нещо — някакъв странен шум, подобен на драскане. Последва слаб удар по стената. Изглежда никой друг не го чу. Когато Агнес се върна и му подаде чашата с вода, той вдигна към нея поглед и веднага изгълта половината.

— Мислех си, че можеш да погледнеш колата на господин Слоан, Бил. Защо двамата с Грег не ѝ хвърлите едно око — предложи Агнес.

— Дейв — каза Слоан, — моля, казвайте ми Дейв.

— Може би ще спестите на Дейв доста пари — продължи тя.

— Не е… — започна Бил.

— Изобщо не искаме да правим такова нещо — прекъсна го Грег. — Твърде много работа е за такава жега. Пък и като го гледам тоя Дейв, си мисля, че може да си позволи свестен монтьор. Изглежда ми като човек, който се въргаля в мангизи. Така е, нали, Дейв? С кво се занимаваш?

— С търговия.

— И с кво търгуваш?

— Продавам компютри. Хардуер и софтуер.

— Не им вярвам на тия машинарии. Обзалагам се, че съм единственият човек в страната без имейл.

— Не е точно така. Четох, че цели осемдесет милиона също нямат — каза Дейв.

— Децата, например — възрази му Бил.

— Като мен, а? Аз и децата? Туй ли искаше да кажеш?

— О, не — побърза да се поправи Бил. — Просто си говорех, не исках да те обидя.

— А ти, Грег? — обърна се Слоан към младия мъж. — Ти в кой бизнес си?

Татуираният мълча около минута.

— Аз работя с двете си ръце… Искам обаче да знам какво прави Бил?

По лицето на Бил бързо премина сянка.

— Бях в застрахователния бизнес. А сега си търся друга работа — отвърна Бил.

— Той скоро отново ще започне работа, нали Бил? — заобяснява Грег.

— Надявам се.

— Сигурна съм, че ще си намери — каза Агнес.

— Ние всички сме сигурни. Хей, Слоан, мислиш ли, че Бил може да продава компютри?

— Не мога да кажа, но за себе си знам, че си обичам работата.

— Май си добър в нея?

— О, много съм добър — кимна Слоан.

— А защо точно компютри?

— Защото сега има голям пазар за това, което прави компанията ми. За мен няма значение какво точно продавам. Може би другата година ще продавам радиатори или нов вид медицински лазер. Ако мога да направя пари от това, аз ще го продавам.

— Защо не ни разкажеш нещо за тия твои компютри? — попита Грег.

Слоан вдигна оправдателно рамене.

— Ще ви отегча.

— Аха, ние не искаме да отегчаваме никого, особено пък децата като мен. Не и когато имаме такава приятна компания, цялото семейство заедно… семейство — Грег удари по облегалките на фотьойла с огромните си ръчища. — Мислиш ли, че семейството е важно, Дейв? Аз мисля. Имаш ли семейство, Дейв?

— Починаха. Най-близките ми починаха.

— Всички ли? — попита Грег с нескрито любопитство.

— Родителите и сестра ми.

— Как починаха?

След този неудобен въпрос Агнес погледна Грег с възмущение, но Слоан не се смути.

— Катастрофа.

— Катастрофа? — Грег кимна. — И моите си отидоха — добави той с равен глас.

Което означаваше, че щом Грег беше техен племенник, Бил и Агнес също са загубили близък. Но двамата не показаха никакви емоции, когато Грег спомена за загубата.

Звукът от климатика сякаш заглъхна, когато тишината, настанила се между тримата, изпълни малката душна стая. Тогава Слоан отново чу онзи глух бумтящ шум. Изглежда идваше иззад затворената врата в коридора, но като че ли само той го чу. Само след миг звукът се повтори, а след това изчезна.