Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Окей, продаваш яхти — Рики го погледна внимателно. Щеше да опита по друг начин. — Което значи, че си търсиш купувачи. Кво ще кажеш да ти намеря един?

— Познаваш някой, който се интересува от яхти?

— Има един тип, дето го знам. Може би той ще се заинтересува.

Джардино помисли малко.

— Тоя, за който ми говориш, приятел ли ти е?

— Е, поне беше.

Слънцето намери пролука между облаците над Осмо авеню и един слънчев лъч улучи точно бирата на Джардино. Върху лъскавата повърхност на барплота просветна отблясък — жълт овал като окото на болник. Най-накрая той каза на Рики:

— Свали си ризата.

— Да си сваля…?

— Ризата. Вдигни я и се обърни.

— Мислиш, че имам жици?

— Иначе си пием биричките, дрънкаме си простотии и после кой откъдето е.

Рики се колебаеше, защото никак не му се искаше да излага на показ мършавото си телосложение. Но после се смъкна от стола, съблече коженото си яке и повдигна мръсната си тениска. След това се обърна.

— Видя ли квото искаше. А сега хайде ти направи същото.

Джардино се засмя. Рики си даде сметка, че той като че ли се смее по-скоро на него, отколкото на ситуацията, но се овладя.

Тузарът съблече сакото си, а после разкопча ризата си. Барманът ги погледна, но лицето му не изрази никакво учудване. Това, в края на краищата, беше Барът на Хени.

Мъжете седнаха отново на бара и Рики поръча още по бира.

— Окей, ще ти кажа каква ми е играта. Но слушай. Ако вземе да ти хрумне някоя гениална идея да ме изтропаш на някого, ще ти кажа две неща: първото е, че онова, което правя, не е съвсем легално, но нито изнудвам някого, нито продавам дрога на деца, схващаш ли? Така че дори да отидеш при ченгетата, най-много да ме обвинят в някакви нерегламентирани правомощия или подобна простотия. Или направо ще ти се изсмеят.

— Не, човече, сериозно…

Джардино вдигна пръст.

— И второ, ако вземеш нещо да ме изпързаляш, имам съдружници във Флорида, тъй че ще те намерим и ще се постараем да ти пуснем повечко кръв. Каписче?

Какво ли пък значеше проклетото нещо? — каза си ядосан Рики, но отвърна спокойно:

— Не се притеснявай, приятелю. Това, което искам, е да направя малко пари.

— Окей, тогава. Ето системата: Прибираме парите. Купувачите плащат всичко предварително. Сто, сто и петдесет хиляди.

— Хайде бе!

— Казвам на купувачите, че имам стабилна връзка, която знае къде има конфискувани яхти. Има наистина такива. Изземат се от ДЕА 9 9 DEA — американското бюро за борба с наркотиците — бел.пр. заради намерени наркотици или пък от Бреговата охрана или щатската полиция, ако собственикът им е управлявал пиян. Продават ги на търг. Обаче, разбираш ли какво става? Във Флорида има толкова много такива яхти, че трябва време, докато ги обработят. Казвам на купувачите, че моите партньори се промъкват в дока към три през нощта и изтеглят яхтата, преди да са я описали. Закарваме я до Делауеър или Джърси, слагаме ѝ нов номер и хоп — за сто хиляди долара получаваш яхта от половин милион.

После, след като получа парите, им съобщавам лошата новина. Както току-що направих с нашия приятел от Джърси.

Той отвори куфарчето си и извади изрезка от вестник. Заглавието гласеше:

Статията разказваше за серия от кражби на конфискувани лодки от док на федералното правителство. Продължаваше с това, че охраната на дока е засилена, а ФБР и полицията на Флорида разследват изчезването на половин дузина конфискувани яхти. Те са арестували извършителите и са открили около милион долара в брой, взети от купувачи по Източния бряг.

Рики прегледа статията.

— Ти какво? Сам ли я отпечата.

— Направих я на компютър. Скъсах краищата, все едно съм я откъснал от вестника и после съм я копирал.

— Значи сплашваш шибаняците, че ченгетата могат да открият имената им или да проследят парите.

Идѝ си сега вкъщи, покрий се и си пазѝ гърба.

— Някои от тях смърдят ден или два, но повечето просто изчезват.

При последните думи Рики вдигна чашата си и я чукна леко в тази на събеседника си.

— Дяволски брилянтно.

— Благодаря.

— Ако те уредя с купувач… За мен какво ще капне?

— Двайсет и пет процента — отвърна Джардино.

— Ще ми дадеш петдесет — Рики го загледа с онзи прочут бесен поглед марка „Келъхър“.

Джардино обаче го издържа, без да отклони очи. Което впечатли Рики.

— Ще ти дам двайсет и пет процента, ако човекът плати сто хилядарки или по-малко. И трийсет, ако снесе повече.