Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Но какво беше провинението, което превърна Рей в ангел на възмездието?

Не знам какво съм ти направил. Кажи ми, кажи ми, кажи ми…

Рей остана много изненадан, но и развеселен, когато Йорк спомена точно това прегрешение онзи следобед в бара на Мигел.

Рей се върна в мислите си към този есенен ден преди две години. Дъщеря му Селесте се беше прибрала от заведението, в което работеше след училище. Беше много разстроена.

— Какво има? — беше попитал той.

Шестнайсетгодишното момиче не отговори, прибра се в стаята си и затвори вратата. Не беше минало много време откакто майка ѝ беше починала и известна унилост не беше необичайна. Но той настоя да разбере причината и същата нощ тя сподели инцидента, който я беше разстроил: случка по време на смяната ѝ в Макдоналдс.

Селесте призна, че без да иска е объркала две поръчки и е опаковала сандвич с пилешко на мъж, който си бил поръчал „Биг Мак“. Той си тръгнал, без да разбере грешката, но се върнал след пет минути и се приближил до щанда. Огледал едрото момиче от глава до пети и казал рязко: „Значи не само си дебела свиня, но си и глупава. Искам да говоря с управителя. Веднага!“

Селесте бе опитала да се държи твърдо, но докато разказваше на баща си за инцидента, една самотна сълза се търкулна по бузата ѝ. Това разби сърцето на Рей. На другия ден той разбра самоличността на клиента от управителя — Стивън Йорк.

Една самотна сълза…

Може би някои хора нямаше да обърнат внимание. Но тъй като това беше сълзата на неговата дъщеря, Рей Тротър реши, че е време за разплата.

Той чу, че водата спря да тече и долови приятното ухание на парфюм откъм банята. Нанси легна до него и постави глава на гърдите му.

— Виждаш ми се щастлив тази вечер — каза тя.

— Така ли?

— Когато преди малко минах покрай стаята и те видях да се взираш в тавана, изглеждаше… как да кажа? Доволен.

Той се замисли над думата. Най-точната дефиниция. Рей загаси лампата, прегърна жена си и я притегли плътно до себе си.

— Радвам се, че си част от живота ми — прошепна тя.

— Аз също — отвърна той.

Рей се протегна и обмисли следващия си ход. Вероятно ще остави Йорк намира за месец-два. После, точно когато бизнесменът започне да се чувства спокоен, ще поднови атаката.

Какво би могъл да измисли? Може би празно шишенце от лекарство до колата на Йорк, както и малко безобиден ботокс на дръжката на вратата. Това му се видя привлекателно. Ще трябва да провери дали следите от този козметичен препарат дават положителен резултат при тестване за ботулизъм.

След като вече беше убедил полицията, че самият той е невинен, а Йорк е параноик, бизнесменът можеше да си крещи „Вълк!“ колкото си иска, ченгетата изобщо няма да му обърнат внимание.

Игралното поле беше необятно.

Би могъл да се сдуши със съпругата на Йорк. Тротър беше убеден, че от нея можеше да излезе ентусиазиран съюзник. Докато го наблюдаваше, Рей беше забелязал колко лошо се държи той с нея. Веднъж беше дочул Йорк да си изпуска нервите, когато тя настояваше да се запише в местния колеж, за да завърши образованието си. Йорк ѝ се разкрещя така, като че ли беше някаква тийнейджърка. В момента Керъл беше извън града — вероятно с професора по английски, с когото се беше запознала в колежа в Аризона, където посещаваше лекции, докато се правеше, че ходи на уроци по тенис. Мъжът се беше прехвърлил в друго учебно заведение, но те все още се виждаха — срещаха се в Ел Ей или Палм Спрингс. Рей я беше проследил няколко пъти до офиса на един адвокат в Скотсдейл и предположи, че тя се готви да се разведе с Йорк.

Може би след като разводът се финализира, тя ще прояви желание да му даде полезна вътрешна информация.

Хрумна му и друга идея. Би могъл да изпрати на Йорк анонимно писмо с някакво загадъчно послание. Думите нямаше да имат никакво значение. Но затова пък мирисът? Ще напръска листа с екстракт от бадеми, който издайнически напомня за аромата на цианид. В края на краищата никой не беше сигурен дали той не е направил в действителност една доза отрова.

О, възможностите бяха неизброими…

Тротър се обърна на една страна и прошепна на жена си, че я обича. След секунди беше дълбоко заспал.

Превод: Виолета Касаветова

Детектив Куентин Алтман наклони стола си назад и той издаде обичайния за всяка остаряла държавна мебел протяжен скърцащ звук, след което огледа кокалестия неспокоен мъж, седнал срещу него.

— Продължавай — каза той.