Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Претърсихме колата на Тротър. Няма експлозиви.

— Експлозиви? — попита Тротър с дълбоко учудване.

— Я не се прави на интересен — сопна се Лампърт.

— Но имаше празна газова бутилка — добави полицаят.

— От магазина на Родригес.

— Газта ми свърши — каза Тротър. — Винаги ходя в този магазин. Смятах да се отбия след обяда. — Той кимна към менюто на бара. — Опитвали ли сте някога „тамалес“ тук? Най-доброто е в града.

— Разиграваш ни като риба на въдица, дяволите да те вземат — промърмори Йорк. — Накара ни да си мислим, че огризките ти са бомба.

По лицето на озеленителя пробягна студена усмивка.

— И защо си мислихте, че мога да имам бомба?

За момент настъпи тишина. После Лампърт се обърна към Ебърхарт, който избягваше погледите на всички. Тротър кимна към компютъра.

— Натиснете бутона „play“.

— Какво? — попита Лампърт.

— Бутон „play“.

Докато оглеждаше компютъра, Лампърт се поколеба.

— Не е бомба. А дори и да беше, бих ли гръмнал и себе си?

Детективът натисна копчето.

— Господи! — измърмори Ебърхарт, когато малкият екран оживя.

На видеото се виждаше охранителят, който претърсва някакъв офис.

— Стан? Ти ли си това? — попита Лампърт.

— Аз…

— Да, той е — каза Тротър. — Намира се в офиса ми у дома.

— Каза ни, че си научил от свой източник, че Тротър разпитва за газови бутилки и къде пазарува Йорк.

Охранителят замълча.

— Канех се да се отбия в полицейското управление след обяда и да оставя този диск — подхвърли Тротър. — Но така и така сте тук… вземете го, ваш е.

Полицаите бяха вперили поглед в екрана и мълчаливо наблюдаваха как Ебърхарт тършува в бюрото на Тротър.

— Е, как ще го формулираме? Нахлуване с взлом, посегателство на частна собственост. И в случай, че щяхте да попитате — да, смятам да предявя обвинение. Какво ще кажете, момчета? С всички пълномощия на закона.

— Но аз… — заекна охранителят.

— Ти какво? — допълни Тротър. — Изключи захранването. Аварийното също. Но в последно време станах малко параноичен благодарение на господин Йорк. Така че инсталирах два аварийни агрегата.

— Нахлул си в дома му? — Стивън Йорк се обърна шокиран към Ебърхарт. — Не си ми казал.

— Ах ти, проклет Юда! — избухна Ебърхарт. — Ти знаеше точно какво правя. Даде ми съгласието си! Ти искаше да го направя!

— Кълна се — каза Йорк, — за първи път чувам за това.

Лампърт поклати глава.

— Стан, защо го направи? Бих могъл да си затворя очите за някои неща, но влизане с взлом? Много глупаво.

— Знам, знам — каза Ебърхарт със сведен поглед. — Но отчаяно искахме да хванем този тип. Той е опасен. Притежава книги за саботаж и наблюдение… Моля те, Бил, прояви снизходителност.

— Съжалявам, Стан — каза Лампърт и кимна към един от полицаите, който сложи белезници на охранителя. — Отведи го за регистриране.

Тротър се провикна след него:

— Ако си любопитен за тези книги — да ме беше питал. Щях да ти кажа. Трябваха ми за едно проучване. Опитвам се да пиша криминале. Напоследък май всички го правят. Записал съм няколко глави на компютъра. Защо не провериш, ако не ми вярваш?

— Лъжеш! — Йорк се обърна към Лампърт. — Ти знаеш защо го е направил, нали? Това е част от плана му.

— Господин Йорк, просто…

— Не, не, помисли само. Създава ситуация, за да дискредитира моя бодигард и да ме остави без охрана. А после изиграва всичко това с фалшивата бомба, за да разбере как процедирате — сапьорската бригада, с колко полицаи разполагате, кои са полицаите под прикритие…

— Вие ли оставихте торбичка от хранителния магазин върху багажника на колата на господин Ебърхарт? — попита Алварадо.

— Не — поклати глава Тротър. — Ако мислите, че съм аз, защо не проверите за отпечатъци.

Йорк посочи джоба на Тротър.

— Ръкавиците! Разбира се, че няма да има отпечатъци. Защо носи ръкавици в тази горещина?

— Аз съм озеленител. Обикновено работя с ръкавици. Повечето ми колеги го правят… Трябва да кажа, че цялата тази работа започна да ми омръзва. Някакъв надничар ви казва нещо си и вие решавате, че аз съм убиец или нещо подобно. Е, до гуша ми дойде да нахлувате в дома ми и да ме държите под наблюдение. Мисля, че е време да се обадя на адвоката си.

Йорк се приближи плътно до Тротър.

— Лъжеш! — гневно извика той. — Кажи защо го правиш! Кажи ми, по дяволите! Припомних си всичко лошо, които съм правил през живота си. Наистина всичко. Бездомникът, който ми поиска дребни, а аз го посъветвах да си намери работа, продавачката, която нарекох глупава свиня, защото ми обърка поръчката, момчето, на което не дадох бакшиш, защото не говореше английски… Всяко проклето дребно нещо! Прегледах живота си под микроскоп. Не знам какво съм ти направил. Кажи ми! Кажи ми! — Докато говореше, лицето му почервеня, а жилите му изпъкнаха. Ръцете му бяха свити в юмруци и спуснати плътно до тялото му.