Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Първо — Тротър трябваше да остане с убеждението, че полицията се е заела сериозно с възможността от отравяне.

Второ — Тротър вероятно знаеше, че Йорк ходи да зарежда пропан-бутан всяка събота следобед. Затова Йорк трябваше да занесе пурите и храната в полицейския участък за тестване, което би им отнело няколко часа. Трето — Тротър ще го проследи.

Четвърто — Йорк ще излезе от полицейското управление и ще си вземе нова бутилка с пропан. Само че в колата няма да е Стивън Йорк, а двойникът му — детектив Питър Билингс. Билингс ще вземе нова бутилка от магазина на Родригес, но за по-голяма сигурност тя ще бъде празна и ще я прибере в колата си.

Пето — Йорк-Билингс ще се върне в магазина, за да поразгледа, а Лампърт и екипът му ще изчакват Тротър да влезе в действие.

— Е, къде е нашият човек? — попита Лампърт партньора си.

Алварадо докладва, че Тротър е излязъл от дома си почти по същото време като Йорк и се е отправил в същата посока. За малко са го загубили в трафика, но след това отново са го прихванали на паркинга на магазин за храни на едро, съвсем близо до магазина на Родригес. Един от полицаите го видял вътре.

Лампърт се обади на останалите от екипа:

— Всичко върви по план — обяви той.

Изпълнявайки ролята си на Йорк, Билингс излезе навън, влезе в колата и се вля в трафика. Ебърхарт и Йорк тръгнаха след него с друга кола. Дистанцията беше голяма, защото съществуваше възможност Тротър, ако преследва Билингс, да ги забележи.

Двайсет минути по-късно полицаят под прикритие спря пред магазина на Родригес, а Ебърхарт и Йорк паркираха на паркинга на малък супер през една пресечка. Лампърт и екипът се придвижиха към позицията.

— Добре — прозвуча гласът на Билингс по радиостанцията. — Влизам да взема бутилката.

Йорк и Ебърхарт се наведоха напред, за да виждат по-добре какво става. Йорк едва успяваше да различи мерцедеса си нагоре по улицата.

Лампърт включи радиостанцията си.

— Появи ли се Тротър?

— Още не е излязъл от хранителния магазин — прозвуча глас от говорителя на панела на радиостанцията.

След минута прозвуча гласът на Билингс:

— До всички. Натоварих бутилката в колата. На задната седалка е. Връщам се в магазина.

След петнайсет минути Йорк чу задъхания глас на един от полицаите:

— Става нещо… Мъж със шапка и слънчеви очила, може да е Тротър, се приближава към мерцедеса откъм изток. В едната си ръка държи торба и нещо в другата. Може да е детонатор… Или пък самото взривно устройство.

Специалистът по сигурността кимна на Стивън Йорк и каза:

— Започва се.

— В полезрението ми е — включи се друг полицай. Наблюдаващият полицай продължи:

— Той се оглежда… Момент… Добре, заподозреният премина покрай колата на Йорк. Не видях много добре, но се спря. Може да е пуснал нещо под колата. Сега пресича улицата… Влиза в „Мигел“.

Лампърт съобщи по радиостанцията:

— Оттам ще детонира устройството… Хайде, момчета, да блокираме улицата и да вкараме полицай под прикритие в „Мигел“, за да го държим под око.

Ебърхарт погледна към Йорк, повдигна вежди и се усмихна.

— Това е то.

— Надявам се — тревожно отвърна Йорк.

Полицаите започнаха да се придвижват бавно напред покрай сградите от двете страни на заведението на Мигел, където Тротър трябваше да изчака „Йорк“ да се върне в колата си, за да задейства взривното устройство.

По радиостанцията прозвуча нов глас:

— Вътре в заведението съм — прошепна вторият полицай под прикритие. — Виждам лицето. До прозореца е. Гледа навън. Не се вижда оръжие… Извади нещо… може би малък компютър… вероятно с антена. Току-що написа нещо… Предполагам, че е заредил устройството.

— Прието — отвърна Лампър. — На позиция сме. Трима зад бара, двама отпред. Улицата е блокирана. При Родригес е чисто. Изведохме всички през задната врата. Готови сме за залавянето.

Ебърхарт барабанеше влудяващо с пръсти по волана. Ще се съпротивлява ли Тротър? Може би ще се паникьоса и… мислеше си Йорк, докато се опитваше да не обръща внимание на звука. Подскочи, когато Ебърхарт стисна силно ръката му. Охранителят гледаше в огледалото за обратно виждане. Беше смръщил вежди.

— Какво е това?

Йорк се обърна. На багажника се виждаше малък издут книжен плик.

Господи, докато те са се взирали в мерцедеса на Йорк, някой бе оставил върху багажника им нещо, което можеше да гръмне всеки момент.

— Говори Ебърхарт. До всички екипи, внимание!

— Какво има, Стан? — попита Лампърт.