Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Какви ги вършиш? — изкрещя той на охранителя. Дишайки тежко, Ебърхарт стана и помогна на шефа си да се изправи.

— Съжалявам… Трябваше да ви спра… Пурата.

— Каква пура?

— Пурата. Не я докосвайте.

Охранителят извади няколко плика. В единия сложи пурите, а в другия пощенския плик.

— Когато ви разпитвах за магазините, от които пазарувате… във връзка с охранителните мерки, ми казахте, че купувате пурите си от Финикс, нали?

— Точно така. И?

Ебърхарт посочи пощенското клеймо.

— Тези са изпратени от пощенски щанд от мола в Сонора Хилс.

Йорк си помисли: „Това е близо до…“

— На три минути от фирмата на Тротър — продължи мислите му Ебърхарт. — Той би могъл да позвъни в магазина и да се информира кога сте поръчали доставка. После сам да купи една кутия и да ги натъпче с отрова. Така че ще изследваме пурите и ще разберем какво ви е подготвил.

— Не трябва ли… искам да кажа, за да се отровя с цианид, не трябва ли да го погълна?

— М-да. — Експертът по охраната помириса внимателно плика. — Цианидът мирише на бадеми. — Той поклати глава. — Не мога да преценя. Може би тежкият аромат на тютюн прикрива всички останали.

— Бадеми — прошепна Йорк. — Бадеми… — Той помириса пръстите си и започна истерично да си мие ръцете.

Докато си бършеше ръцете с хартиена кърпа, Йорк хвърли поглед към Ебърхарт, който беше потънал в мисли.

— Сега пък какво има? — троснато попита бизнесменът.

— Мисля, че е време за смяна на плана.

На следващия ден Стивън Йорк паркира наетия мерцедес на горещия прашен паркинг пред полицейския участък в Скотсдейл и се огледа притеснено дали няма да зърне тъмносиния лексус на Тротър. Когато излезе от колата, носеше пластмасови пликове, в които бяха сложени пощенския плик, пурите и храна от кухнята му. Внесе ги в сградата и потръпна — тези момчета бяха издули климатиците докрай.

В конферентната зала на партера го посрещнаха четирима мъже: приятелският екип Лампърт и Алварадо, Стан Ебърхарт и мъж, облечен в абсолютно същите дрехи като Йорк и с неговото телосложение.

Мъжът се представи като Питър Билингс, полицай под прикритие.

— Докато се представям за вас, господин Йорк, дали ще мога да ползвам басейна и ваната ви? — пошегува се той.

— Ваната?

— Шегичка — каза Билингс.

— А-а — измърмори Йорк и се обърна към Лампърт: — Ето ги.

Детективът пое пликовете и ги подхвърли разсеяно върху един празен стол. Според теста, който Ебърхарт извърши в дома на Йорк, нито пурите, нито храната съдържаха отрова. Затова пък самото им донасяне в участъка — най-вероятно под отмъстителния поглед на Тротър съставляваше важна част от техния план. Налагаше се да накарат Тротър да повярва, поне за следващите час-два, че те са убедени в намерението му да отрови Йорк.

След като получи отрицателни резултати от тестовете, Ебърхарт заключи, че Тротър използва тази история с цианида само за прикритие и за отвличане на вниманието. Ако полицаите си мислят, че знаят планирания метод на атака, те ще имат готов план за действие по отношение на този вид атака, но не и на действителната.

Но каква щеше да бъде истинската атака? Как всъщност смяташе Тротър да ликвидира Йорк?

За да открие това, Еберхарт предприе крайни мерки и влезе тайно в дома на Тротър. Докато озеленителят заедно с жена си и децата си бяха навън, Еберхарт изключи алармата и охранителните камери и внимателно претърси офиса. В бюрото намери скрити книги за саботаж и наблюдение. На две от страниците се обясняваше как да превърнем бутилки с пропан в бомба и как да си направим дистанционни детонатори. Страниците бяха отбелязани с пощенски талончета. Намери и още една улика: листче, на което пишеше „Градини Родригес — Доставки“. А това беше мястото, където Стивън Йорк отиваше всяка събота следобед, за да напълни пропановите бутилки за барбекюто си. Според Ебърхарт планът на Тротър бе да фокусира вниманието на полицията върху опасността от отравяне, докато той организира „инцидент“ с експлозия, след като Йорк си вземе новата бутилка с пропан.

Естествено, охранителят не можеше да отиде в полицията с тази информация — това би означавало да признае, че е нахлул в частна собственост — затова той каза на Бил Лампърт, че е научил от свои източници, че Тротър разпитва за бутилки с пропан, както и мястото, откъдето пазарува Йорк. За заповед за обиск не можеше дори да се говори — уликите бяха крайно недостатъчни, затова детективът прие с явно нежелание плана на Ебърхарт да хванат Тротър на местопрестъплението. А това включваше следното: