Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Планът включваше две групи специалисти по охраната — едната за наблюдение на Тротър, а другата за негова лична охрана. Щяло да излезе доста скъпо — ченгетата под наем не били евтини.

— Но, честно казано, не мисля, че това ще продължи дълго, сър — каза Ебърхарт и обясни, че и седемте охранители, на които се е спрял, са бивши полицаи и са наясно как се разследва престъпление и как се разпитват свидетели. — Като обединим усилията си, ще можем да съберем достатъчно материал, за да го приберем на топло за дълго време. Ще ангажираме повече хора и ресурси по този случай от полицейското управление на Скотсдейл.

И, бога ми, хонорарът им вероятно ще бъде колкото годишния бюджет на полицията.

Йорк очерта дневния си режим и този на Керъл — магазините, където пазаруват, ресторантите и баровете, които редовно посещават и добави, че желае охранителите да спазват дистанция, защото все още не беше споделил ситуацията с Керъл.

— Тя не знае ли? — изненада се Ебърхърт.

— Не. Вероятно няма да го приеме благосклонно. Знаете ги жените.

От реакцията му Йорк заключи, че Ебърхарт не знае точно какво има предвид, но каза:

— Ще направим всичко по силите си, сър.

Йорк изпрати охранителя до вратата и му благодари. Мъжът посочи първият екип — бяха в бежов форд, паркиран през две къщи. Йорк дори не ги беше забелязал, когато преди малко отвори вратата. Което означаваше, че си разбират от работата.

След като специалистът по сигурността потегли, Йорк погледна отново към задния двор и хоризонта над пустинята. И си спомни, че се беше присмял на идеята за снайперисти. Сега тази мисъл изобщо не му се виждаше смешна.

Йорк се прибра в къщата и спусна завесите на всички прозорци, които гледаха към красивата пустинна шир.

Дните минаваха един след друг, работата отново затисна Йорк и той се отпусна. Екипите, охраняващи Йорк и Керъл, държаха необходимата дистанция и съпругата му нямаше ни най-малка представа, че когато излиза по ежедневните си задачи — на маникюр, фризьор, на пазар или в клуба — си има бодигард.

Екипът за наблюдение следеше отблизо Тротър, който изглежда дори и не подозираше това и изпълняваше ежедневните си задължения. Един-два пъти изчезна от радара на екипа, но само за кратки периоди от време и те нямаше причина да мислят, че се опитва да се измъкне от преследвачите си. Когато изчезваше, екипите, охраняващи Йорк и Керъл засилваха мерките за сигурност. Нямаше никакви инциденти.

Междувременно Лампърт и Алварадо продължаваха да проучват списъка на хора от миналото на Йорк, които биха могли да му имат зъб. Някои от тях изглеждаха вероятни, други — невъзможни, но така или иначе при всички стигаха до задънена улица.

През уикенда Йорк реши да замине на почивка в Санта Фе — малко голф и малко пазар. Не смяташе да взима охраната, защото щеше да бъде много трудно да не бъдат забелязани от Керъл. Ебърхарт сметна, че това е добра идея. Неговата задача щеше да бъде да държи Тротър под око и ако той напусне Скотсдейл, един екип веднага да излети за Санта Фе, за да покрива Йорк.

Семейството потегли рано. Охранителят каза на Йорк да излязат от града по заобиколни пътища, след което да спрат на определено място на изток от града, където да се уверят, че никой не ги следва.

Йорк изпълни всичко точно. Нямаше преследвачи. Щом излязоха извън града, Йорк насочи колата към изгряващото слънце и се отпусна в кожената седалка на мерцедеса. Вятърът нахлу в кабриото и разроши косите им.

— Пусни някаква музика, кукло — извика той на Керъл.

— Каква?

— Нещо шумно — провикна се той.

Минута по-късно музиката на Лед цепелин гръмна от колонките. Йорк щракна бутона за автоматичен контрол и залепи педала на пода.

Ебърхарт седеше в белия бус за наблюдение. Намираше се съвсем близо до червеникавата къща на Рей Тротър, когато телефонът му избръмча.

— Да?

— Стан, имаме си проблем — беше Джулио, един от наетите полицаи.

— Казвай.

— Той излезе ли вече?

— Йорк ли? Да, преди час.

— Хм-м.

— Какво има?

— Тук съм при един търговец, близо до озеленителната компания.

Ебърхарт беше разпратил хора в магазините близо до дома и фирмата на Тротър. Бяха им раздадени снимки и те разпитваха служителите за евентуални покупки, направени от това лице наскоро. Хората от охранителната служба не бяха, разбира се, от органите на реда, но Ебърхарт знаеше, че двайсетдоларовите банкноти отварят почти толкова врати колкото и полицейските значки. Вероятно дори повече.