Йорк остана впечатлен.
— Не бях забелязал. Добро попадение. Какво ще правим сега?
— Носите ли списъка, който ви поисках? На тези, които могат да ви имат зъб?
Йорк му подаде един лист.
— Мога ли да направя нещо друго?
Оглеждайки списъка, Лампърт каза:
— Да, можете — не е лошо да помислите за бодигард.
Стан Ебърхарт приличаше малко на Лампърт — солиден, с идеална подстрижка, сериозен, напрегнат като териер, но за разлика от него имаше тен. Масивният мъж беше застанал на входа на дома на Йорк и бизнесменът го покани вътре.
— Добро утро, сър.
Говореше леко провлачено и беше олицетворение на спокойствието. Ебърхарт беше шеф на охраната на компанията на Йорк — „Иорк-Макмилън-Уинстън Инвестмънтс“. След срещата си с полицаите Тротър Йорк повика охранителя в офиса си и му обясни ситуацията.
Ебърхарт се съгласи с думите, че „се налага да се обсъди подробна стратегия за действие, която да покрива всякакви евентуалности“. Звучеше точно като ченгетата от Скотсдейл, което не беше учудващо — Еберхарт беше работил като полицай във Финикс.
Оказа се, че подробната стратегия представлява план за охранителни действия и Йорк реши, че сигурно ще е добър. Ебърхарт беше голяма клечка в корпоративния охранителен бизнес. Освен че беше работил в отдел „Убийства“ във Финикс, Йорк знаеше, че Ебърхарт е бивш федерален наркоагент и частен детектив. Беше експерт по карате с черен, червен или някакъв си там колан, можеше да управлява хеликоптери и притежаваше около стотина пистолета. Йорк беше чувал, че хората от охранителния бизнес се занимават с всичките тези простотии, свързани с живота на открито. Яки момчета. Това беше нещо, което Йорк не разбираше. Ако не ставаше въпрос за печелене на пари, голф, мартини и жени — какъв беше смисълът?
Бяха сами в къщата — Керъл беше на урока си по тенис — и Йорк покани Ебърхарт в солариума. Охранителят огледа огромното помещение с изражение, което не преливаше от задоволство.
Защо? Да не би да си мисли, че е твърде открито заради стъклените стени? Или пък го притесняват гадните снайперисти?
Йорк се засмя мислено.
Ебърхарт предложи да отидат в кухнята, за да бъдат далече от стъклените прозорци. Йорк сви рамене. Щом трябва в кухнята, в кухнята.
Седнаха край кухненския плот. Мъжът разкопча сакото си — винаги носеше костюм и връзка, независимо от температурите.
— Преди всичко, нека ви кажа какво научих за Тротър. Роден е в Ню Хемпшър, завършил инженерни науки в Бостън. Оженил се и постъпил в армията. След като се уволнил, се върнал тук. Каквото и да се е случило след това — материалите в досието му не ни позволяват да разберем точно — изглежда изцяло е променило живота му. Основал компания по озеленяване. А после жена му починала.
— Починала? Може би това е в основата — обвинява мен за това. Какво се е случило?
Ебърхарт поклати глава.
— Имала е рак. А вие, вашата компания и вашите клиенти нямате никаква връзка с лекарите, които са я лекували или с болницата.
— Проверихте ли това?
— Качеството на стратегическия план се определя от интелигентността на съставителя — изрече сухо мъжът. — Сега, относно семейството му. Има три деца, Филип, Селест и Синди, на възраст четиринадесет, седемнадесет и осемнадесет. И тримата учат в местни държавни училища. Добри деца, не са имали неприятности със закона.
Той показа снимки, които изглежда бяха взети от училищни годишници: кльощаво симпатично момче и две момичета — едната закръглена и хубава, другата слаба и атлетична.
— Някога да сте сваляли момичетата?
— Не, за бога. — Йорк остана малко обиден от въпроса. Все пак той се придържаше към някакви стандарти.
Ебърхарт не попита дали шефът му е проявил някакви желания по отношения на сина. Ако го беше направил, Йорк щеше да го уволни на секундата.
— Известно време Тротър е живял сам. Миналата година се е оженил повторно за Нанси Стокард — брокер на недвижими имоти, на трийсет и девет. Разведена от пет години, има десетгодишен син.
Появи се нова снимка.
— Познавате ли я?
Йорк погледна снимката. Ето това беше жена, по която можеше да си падне. Хубава, но по приемлив начин. Чудесна за една нощ. Или две. Но за съжаление, помисли си той, нямаше начин да си спомни.
— Така — продължи Ебърхарт. — Тротър изглежда добър човек, обича децата си, води ги на мачове и плуване. Образцов родител, образцов съпруг и добър бизнесмен. Миналата година е изкарал куп пари. Плаща си данъците, дори понякога ходи на църква. А сега да ви обясня какво предвижда нашият стратегически план.
Читать дальше