Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Скъпа, не исках…

Йорк въздъхна — понякога имаше чувството, че хода по яйчени черупки…

Върна се в спалнята. Ровеше за аспирин в аптечката, когато телефонът иззвъня.

— За теб е — съобщи хладно жена му.

Беше детектив Бил Лампърт.

— Тротър се е върнал в града. Какво ще кажеш да отидем и да му кажем „здрасти“. Ще те вземем след двайсет минути.

— Да, с какво мога да ви помогна?

— Реймънд Тротър?

— Точно така.

Застанали пред „Озеленяване и разсадник Тротър“ — неугледна група от ниски сгради, оранжерии и навеси за разсад, Бил Лампърт и Хуан Алварадо оглеждаха мъжа на средна възраст. Лампърт се впечатли от добрата форма на Тротър. Мъжът беше слаб, широкоплещест, кестенявата му, леко прошарена коса беше ниско подстригана, а лицето с квадратна челюст гладко избръснато. Синият екип за джогинг бе изрядно чист. Мъжът имаше самоуверен поглед и детективът се запита дали в очите му се появи изненада, когато си показаха значките, или пък пробяга допълнително учудване при вида на Стивън Йорк, който стоеше зад тях.

Тротър остави на земята големия кактус, който държеше.

— Господине, разбрахме, че сте искали да получите известна лична информация за този мъж, господин Йорк.

— Кой?

Добре изиграно, помисли си Лампърт и кимна.

— Този джентълмен тук.

Тротър сви вежди.

— Боя се, че имате грешка. Не го познавам.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Познавате ли мъж на име Хектор Диас? Мексиканец, на трийсет и пет, набит. Работил е при вас.

— Наемал съм стотици работници — отвърна Тротър. — Не знам имената и на половината от тях. Вие от имиграционните власти ли сте? Хората ми би трябвало да проверяват документите им.

— Не, сър, не е това. Този Диас твърди, че сте го питали за системите за безопасност на господин Йорк.

— Какво? — Тротър присви очи и попита многозначително: — И как стана това? Диас да не е арестуван за нещо?

— Точно така.

— Аха, и е изфабрикувал историята за бившия си работодател, за да получи по-малка присъда. Това не се ли случва често?

Лампърт и партньорът му се спогледаха. Този Тротър можеше да е всичко, но не беше глупав.

— Разбира се. Понякога.

— Е, не съм направил това, което Диас казва, че съм. — Той обърна пронизващия си поглед към Йорк.

Алварадо пое разпита.

— Бяхте ли вчера в Рекет клуб в Скотсдейл?

— Кой… А, онзи тузарския клуб ли? Не, не си харча парите по този начин. Освен това бях в Тюсон.

— А преди да тръгнете за Тюсон?

— Не. Нямам представа накъде биете, но не познавам този Йорк. Не ме интересува алармената му система.

Лампърт усети, че Алварадо докосва рамото му. Младият детектив сочеше към купчината дъски — бяха с ширината и дебелината на трупчетата.

— Имате ли нещо против да вземем едно-две от тези?

— Може… стига да ми покажете заповед за обиск.

— Бихме оценили вашето сътрудничество.

— Аз бих оценил съдебна заповед — повиши глас Тротър.

— Притеснява ли ви какво може да намерим? — попита Алварадо.

— Изобщо не съм притеснен. Но в Америка си имаме едно нещо, което го наричаме „конституция“. — Той се ухили. — И точно тя прави страната ни велика. Аз играя по правилата. И вие би трябвало да го правите.

Йорк въздъхна дълбоко. Тротър го огледа студено.

— Ако няма какво да криете, не би трябвало да има проблем — каза Алварадо.

— Ако вие имате вероятна причина, не би трябвало да имате проблем да получите съдебна заповед.

— Значи ни казвате, че нямате никакво намерение да застрашите господин Йорк по никакъв начин.

Тротър се изсмя.

— Това е абсурдно. — После гласът му стана леден. — Това, което допускате, е доста сериозно. Ако започнете да разпространявате подобни слухове, може да стане доста притеснително. И за мен… и за вас. Надявам се, осъзнавате това.

— Нападение и нахлуване с взлом са сериозни престъпления — каза Алварадо.

Тротър вдигна саксията с кактуса. Беше впечатляващ — големите му бодли изглеждаха застрашителни.

— Ако няма друго…

— Не, няма друго. Благодарим, че ни отделихте от времето си.

Лампърт кимна на партньора си и двамата с Йорк се запътиха съм колите.

Когато стигнаха паркинга, Лампърт каза:

— Този е намислил нещо.

Йорк кимна.

— Така е. Начинът, по който ме изгледа… Сякаш казваше: „Ще те пипна, кълна се“.

— Поглед? Изобщо не става въпрос за това. Не го ли чухте? Каза, че не се интересува от „алармите“. А аз не съм споменавал в разговора ни за аларми. Казах „безопасност“, а това е доста широко понятие. Струва ми се, че Диас е казал истината.