Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

С втората си жена Йорк прекара само две години. Тя се оказа твърде бодлива за него, твърде либерална, твърде психарка. Този развод беше истинска битка и по това си приличаше с делото Холифийлд-Тайсън. Сюзън, която беше влиятелен адвокат по дела за недвижими имоти, му измъкна доста пари, повече от достатъчно, за да излекува наранената си гордост. Йорк я напусна заради жена, шестнайсет години по-млада и десет килограма по-слаба от нея. Сюзън приемаше кариерата си твърде сериозно и не би могла да я застраши, като извърши нещо незаконно спрямо него. След развода си тя се ожени повторно — за военен консултант и бивш полковник от армията, с когото се беше срещнала по време на преговори за сключване на договор между неин клиент и правителството. Не. Йорк беше сигурен, че е извън обсега на нейния радар.

Бивши приятелки? Обичайните заподозрени…

Братче, откъде да започне? Бяха твърде много дори да ги преброи. С някои от тях скъсването беше неприятно, други беше използвал, а трети лъгал. Разбира се, самият Йорк бе използван и мамен от жени. Така че резултатът беше равен. В тази игра никой с ума си не би наел убиец, за да ликвидира любовник, който го е зарязал.

Кой друг може да бъде?

Йорк реши, че най-вероятно е някой, с когото е имал бизнес отношения. Но в това море също имаше много риби.

Двайсетина веднага изплуваха в паметта му.

Когато работеше като дистрибутор за фармацевтична компания, беше докладвал за един от колегите си, че краде от текущите разходи. Йорк го издаде не от лоялност към компанията, а за да завладее бизнес територията му. Да, мъжът беше уволнен и се закани да отмъсти. През последните десет години беше участвал в закупуването на десетки компании, а като резултат стотици служители бяха уволнени. Йорк добре си спомняше един от тях — дистрибутор, който дойде при него. След уволнението си мъжът беше облян в сълзи и молеше за втори шанс. Йорк държеше на решението си, а и не му допадаше хленченето на мъжа. Седмица по-късно дистрибуторът се самоуби. В предсмъртното си писмо беше написал, че се е провалил като мъж, защото не е способен да се грижи за жена си и децата си. За подобно налудничаво поведение Йорк не можеше да се чувства отговорен. Но така ли мислеха роднините на този мъж? Възможно е Тротър да е брат или пък най-добрият приятел на този човек, а защо не да е нает от тях…

Спомни си и друг инцидент: беше наел частен детектив, за да провери свой конкурент. Оказа се, че конкурентът е гей. Затова пък клиентът, когото и двамата ухажваха, мразеше хомосексуалистите. По време на една вечеря Йорк деликатно изпусна тайната и на следващия ден екипът на Йорк получи договора. Дали пък този скапан педал не беше открил и наел Тротър?

Някакви други грехове?

Със сигурност, помисли си Йорк с отвращение.

Ястие, сервирано студено…

Спомни си инцидент в колежа. Започна като шега, стигна се до облог, напиване и наръгване на полицай. Така е сред колежанските братства. Момчето беше изхвърлено от колежа и не след дълго изчезна. Йорк не можеше да си спомни името му. Защо пък да не се е казвал Тротър? В паметта му нахлуха десетки други инциденти, стотици хора, които бе игнорирал или обиждал, лъжи, които бе изричал, партньори, които бе мамил… Паметта му бълваше не само сериозните прегрешения, но и незначителните: грубо отношение към служители, как измами възрастна дама, която му продаде колата си, как се смя, когато тупето на един мъж беше издухано от силен вятър…

Преживяваше ги отново. Беше изтощително.

Още една доза скоч… И още една доза.

Неочаквано почувства, че слънцето струи през прозореца. Йорк присви очи от болка и едва успя да фокусира погледа си върху часовника. По дяволите, беше девет… Защо Керъл не го беше събудила? Тя знаеше, че му предстоят две сделки тази сутрин. Тази жена нямаше и два грама мозък!

Йорк се завлече до кухнята. Керъл вдигна поглед от телефона и се усмихна.

— Закуската е готова — съобщи тя.

— Защо не ме събуди?

Керъл поклати глава, каза на приятелката си, че ще ѝ позвъни по-късно и затвори.

— Предположих, че си изморен. Изглеждаше толкова сладък, свит на кълбо.

Господи, сладък…

Вратът му беше схванат от спането в неудобната поза.

— Нямам време за закуска — измърмори той.

— Майка ми винаги ми казваше, че закуската…

— … е най-важното ядене за деня. Знам, знам. Казвала си ми го поне сто пъти.

Тя замълча. После стана и отиде в хола, като си взе кафето и телефона.