Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Да, измъкнах се и никой не ме усети — пошегува се Йорк.

Преоблече се и тръгна към празната по това време зала за аеробика. Отпусна се на постелката. Десет минути разгрява, след което отиде на уредите. Поизпоти се здраво с обичайния си цикъл от по двадесет пъти на всеки уред, последният от които беше „лежанка“.

Йорк беше един от тримата партньори, които ръководеха най-голямата фирма за рисков капитал в Скотсдейл. А това предполагаше дълги часове, прекарани на бюрото, както и много официални вечери и коктейли. Беше забелязал, че в последно време коремът му доста напъва колана на панталоните му.

Йорк не харесваше отпусната плът. Жените също, независимо какво говореха. Да, наистина много неща могат да ти се разминат, когато притежаваш платинена карта „Амекс“, но в леглото мадамите обичат стегнат корем. Това беше истината.

След лежанката се премести на пътечката за обичайния си пробег.

Една миля, две мили, три…

Опитваше се да изгони трудната бизнес сделка от главата си — по дяволите, какво им ставаше на тези допотопни скапаняци? Откъде у тях тази проницателност? Би трябвало вече да са в старчески дом!

Продължи да тича.

Пет мили…

И кой беше този Реймънд Тротър?

Отплата…

Йорк прерови отново паметта си. Не, това име не му говореше нищо.

Сля се с ритъма на краката си. След седмата миля намали до ход, забави и изключи пътечката, метна хавлиената кърпа на врата си и без да обръща внимание на флиртаджийския поглед на една от жените, която беше доста хубава, но преминала възрастта, в която си струваше риска, се върна в съблекалнята. Там се съблече, грабна чиста кърпа и се запъти към сауната.

Йорк харесваше тази част на клуба — беше изолирана и много малко от членуващите идваха насам по това време на деня. В момента беше пусто. Пое по облицования с плочки коридор и тогава чу шум иззад ъгъла. Нещо като щракане, след това стъпки…

Имаше ли някой тук? Стигна до ъгъла и се огледа. Не, беше празно. Поколеба се. Нещо не беше както обикновено. Но какво?

И тогава осъзна, че помещението е необичайно тъмно. Погледна нагоре към осветителните тела — липсваха няколко крушки. Четири хиляди долара на година за членска карта, а не могат да сменят няколко крушки! За тази издънка можеше да разкаже играта на Гевин.

Тъмнината, както и съскащия шум на вентилацията придаваше призрачен вид на помещението.

Стигна до вратата на сауната от червено дърво, закачи хавлията си и завъртя регулатора за температура на висок градус.

В мига, в който прекрачи прага, усети остра болка да пронизва стъпалото му.

— По дяволите! — изкрещя той, отскочи назад и повдигна крак, за да види какво го е проболо. От възглавничката на стъпалото му стърчеше тресчица. Той внимателно я извади и притисна с ръка малката кървяща рана.

Погледът му се плъзна по пода и той забеляза още няколко тресчици.

А не, Гевин наистина ще си го получи днес!

Но гневът на Йорк се поизпари, когато погледна надолу и откри източника на тресчиците: на пода до входа се търкаляха две тесни дървени трупчета, видимо издялани на ръка. Приличаха на подпорки за врата, само че единствената врата тук — за сауната — беше на горния край на стълба, състояща се от две стъпала. Вратата не би могла да се подпре, за да стои отворена. Но трупчетата биха могли да се използват, за да се залости вратата, когато вече е затворена. Щяха да паснат идеално. Но да направиш такова нещо е лудост! Човек, заключен по този начин вътре, няма как да намали температурата или да извика за помощ — от вътрешната страна нямаше никакви копчета. А горещината в сауната можеше да убие — съвсем скоро с жена си беше гледал по местната телевизия история за жена от Финикс, която припаднала в сауната си и умряла.

Продължи да държи трупчетата и да ги гледа втренчено, когато се стресна от съвсем близък шум. Йорк се обърна и зърна до стената някаква сянка. Стори му се, че човекът като че ли очаква нещо или някого. След това сянката бързо изчезна.

— Хей? — провикна се Йорк.

Викът му се блъсна в тишината.

Йорк бързо излезе в коридора. Не се виждаше никой.

Хвърли поглед към аварийния изход. Стори му се, че вратата е леко открехната. Погледна навън. Алеята беше празна. Когато се обърна назад, забеляза нещо на ръба на вратата — някой беше притиснал с лепенка езичето на бравата, така че да може да влезе, без да бъде забелязан от фоайето.

Да ви навреди…

Пет минути по-късно, без да си е взел душ, Йорк излезе бързо от клуба. Не си направи труда да вдига скандал на Гевин, въпреки че се бе заканил.