Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Приятно местенце — каза Амелия Сакс.

— Не е лошо.

Архитектурата беше само декор за работата на Райм. Лон Селито също погледна към високата сграда.

— Знаех, че са богати — промърмори той, — но чак пък толкова.

До Селито беше лейтенантът от отдела, ръководил операцията.

След минута вратата се отвори и изведоха жената, наета да убие Рон Ларкин, брат му и снаха му. Имайки предвид нейната безскрупулност и изобретателност, Райм и Селито се бяха разпоредили да оковат и краката ѝ.

Полицаите, които я придружаваха, спряха, така че криминологът да може да я огледа.

— Миранда? — обърна се с въпрос Райм към един от полицаите. Той кимна.

Но изглежда тя не се интересуваше от присъствието на адвокат, за да говори. Наведе се към Райм и прошепна грубо:

— Как? Как, по дяволите, го направи?

Принципът на Локар, помисли си криминологът. Но това, което ѝ каза, беше:

— Влакното. Кокосовото влакно веднага ме усъмни.

Тя поклати глава.

— Амелия го намери на балкона — обясни Райм. — Спомних си, че видях логото на „Ларкин Енерджи“ на изтривалката пред градската къща, когато Амелия отиде там да разследва местопрестъплението. И си спомних, че кокосовите влакна се използват за направата на рогозки и изтривалки. По-късно тя провери и установи, че влакното наистина е от същата изтривалка. Е, как това влакно се е озовало на балкона? Не може да е станало, когато с Рон сте пристигнали заедно в къщата снощи. Каза, че не си излизала на балкона. И очевидно не си била там достатъчно дълго, иначе щеше да полееш цветята. Същото важи за прислужниците. Мистериозният убиец? Щеше ли той да си избърше краката в изтривалка на оживена улица, а после да заобиколи отзад и да се покатери на балкона по въже? Не звучи смислено. Така че — повтори той драматично — как влакното се е озовало там?

Райм замълча за момент.

— Ще ти кажа, Кити — продължи той. — Ти си го закачила с обувката си, когато сте пристигнали от летището. И ти си го оставила на балкона рано тази сутрин, когато си излязла навън, за да убиеш Рон.

Очите ѝ бяха изпълнени с ужас и тя поклати глава, готова да отрече, но за Райм беше ясно, че е улучил целта.

Беше помислила почти за всичко. Но както би казал Локар: „Почти не е достатъчно, когато става въпрос за доказателства“.

— А колкото до останалите улики на балкона… Стероидите, гумата, мъха, пясъка и пръстта със следи от дизелово гориво, космите. Предположих, че си ги поставила, за да подсилиш историята за наемния убиец, пристрастен към бодибилдинг. Все пак не беше лесно да го докажа. Затова…

Едва тогава тя се вцепени.

— Господи, не. Той е. Той ще…

Райм се извъртя със стола си и видя зелен джип Чероки да спира и да паркира до тях. От него излезе масивен мъж, подстриган много късо и облечен в строг костюм. Той затвори отривисто мобилния си телефон и се приближи към тях.

— Не! — изкрещя Кити.

— Капитане — каза спокойно мъжът и кимна на Райм.

Криминалистът намираше забавен факта, че Джед Картър продължаваше да се обръща към него с чина му от времето, когато все още работеше в Нюйоркското полицейско управление. Картър беше консултант по сигурността на свободна практика. Най-често работеше за компании с бизнес в Африка и Средния изток. Райм се беше запознал с него преди няколко месеца, докато работеха по случая с внасяното нелегално оръжие в Бруклин. Бившият наемен войник беше помогнал на ФБР и нюйоркската полиция да заловят главната фигура в трафика на оръжия. Картър си падаше дървеняк и без чувство за хумор и със сигурност притежаваше минало, за което Райм не искаше да знае много. Но се оказа незаменим. Явно искаше да компенсира някои спомени от собствените си предишни мисии в страните от Третия свят.

Картър се ръкува със Селито и полицая и кимна с уважение на Амелия Сакс.

— Какво значи това? — Кити се задъхваше.

— Както каза Райм, ние те подозирахме, но отпечатъците ти не бяха в нашите файлове — каза Сакс.

— Е, скоро ще бъдат — отбеляза весело Селито.

— Та значи, нямахме достатъчно доказателства, за да издействаме разрешение за обиск.

— Не и на базата на едно влакно. Затова се възползвах от помощта на господин Картър и агент Седжуик.

Норма, от отдела по сигурност към Държавния Департамент, работеше редовно с Фред Делрей. Той се беше свързал с нея и ѝ беше обяснил, че имат нужда от някой, който да играе ролята на бодигард и да им помогне да разиграят нападение. Беше се съгласила. Така подготвили сценария за Медисън скуеър парк — с помощта на полицай от патрулните части и с надеждата, че ще намерят още от следите, които Райм бил убеден, че са подхвърлени. Ако Линкълн Райм бил прав, те трябвало да са от Кити, защото точно тя е била на балкона, следователно имало основание за обиск.