Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Но идеята му не дала резултат — Сакс претърсила Медисън скуеър парк на мястото, където лежала Кити, както и линкълна, но не намерила нито една от подхвърлените улики, нито пък следа, която да я свърже с оръжието. Така че те направили още един опит — Райм решил, че се налага да претърсят куфара ѝ. Сакс се обадила на Норма за проследяващо устройство, което предполагаемият убиец е поставил и докато Норма търсела такова под колата — всъщност „устройството“ било тубичка от крема ѝ за лице „Олей“, Кити изсипала съдържанието на куфара си върху задната седалка.

След като ги оставила в хотела, Сакс се върнала веднага при седана и го претърсила милиметър по милиметър. Намерила следи от стероиди, още малко пясък, пропит с дизелово гориво, пръст и още едно зрънце ориз. По ирония на съдбата се оказало, че оризовата люспа във въжето и оризовото зрънце в седана не били от пратка с храни за Африка. Източникът им бил шепичка изсъхнал ориз в дантелена топчица, завързана със сребърна панделка — сувенир от сватбата на Кити и Рон, забравена от нея в куфара.

— Детектив Селито се разходи до съда и взе разрешително за обиск и подслушвателно устройство — добави Райм.

— Подслушвател? — прошепна Кити.

— Точно така. На мобилния ти телефон.

— Мамка му. — Кити затвори очи и на лицето ѝ се изписа горчива гримаса.

— О, да — измърмори Селито. — Спипахме тъпанаря, който те е наел. Оказа се, че не оръжеен бос, отмъстителен служител, диктатор от Третия свят или корумпиран икономически съветник е желаел смъртта на Рон и на брат му. Нито пък преподобният Джон Маркел — заподозрян за кратко поради късчето кожа, паднало вероятно от Библията му и намерено на местопроизшествието на Медисън скуеър.

Не, Робърт Келси беше мъжът, на когото тя се беше обадила преди един час — изпълнителният директор на компанията. Когато разбрал, че Рон Ларкин се кани да направи сливане с няколко други фондации, за Келси станало ясно, че това предполага пълна финансова ревизия, която щяла да установи, че лично той е вземал пари от оръжейни босове и корумпирани държавни служители в Африка срещу информация за мястото на акостиране на корабите с храна и лекарства.

„О, да. Ние губим около петнайсет-двайсет процента годишно от даренията ни за Африка поради кражби и отвличания. Десетки милиони…“

За да спре сливането, Келси решил, че трябва да убие Ларкин.

Келси беше направил признания срещу споразумение да не искат смъртна присъда. Но той се кълнеше, че не е знаел истинската самоличност на Кити. Сакс и Селито му вярваха: Кити не беше глупава и през годините със сигурност ѝ се бе налагало да работи под много самоличност.

Точно затова Райм се беше обадил на Картър — да го помоли да се опита да научи нещо повече за нея.

— Говорих с някои от сътрудниците си в Марсилия, Бахрейн и Кейп Таун, капитане — каза Картър. — В момента я проучват. Смятат, че няма да им отнеме дълго време, за да установят истинската ѝ самоличност. Имам предвид, тя не е типичен наемен убиец.

Амин, помисли си Линкълн Райм.

— Правите грешка — изръмжа Кити на Райм. Което можеше да се тълкува или в смисъл, че той греши, или че да се опитат да я спрат е опасно и неразумно.

Райм се усмихна. Каквото и да значеше, той не даваше пет пари за мнението ѝ.

Лон Селито я заведе до полицейската кола, а той самият се качи в своята краун Виктория. Ескортът се насочи към центъра на града и централното полицейско управление.

Полицаите от тактическия отдел също заминаха. Джед Картър обеща да се обади веднага щом получи нужната информация.

— Довиждане, капитане. Госпожо. — Той се запъти тежко към зеления си джип.

Райм и Сакс останаха сами на улицата.

— Окей — каза тихо Линкълн. Имаше предвид, че е време да си вървят вкъщи. Беше зажаднял за уискито „Гленморангъл“, отказано му от Том преди подготовката за тази операция.

„Нали не мислиш, че ще влизам в ръкопашен бой с някого?“ — ядосано се беше обърнал Райм към Том. Но както често се случваше, асистентът му се наложи.

Сега Райм помоли Сакс да се обади на Том — беше паркирал специалния, изработен по поръчка бус на Райм някъде нагоре по улицата.

— Имаме още малко работа — прекъсна го Сакс.

— О, не — изпъшка Райм.

— Има хора, които искат да се срещнат с теб — братът и семейството на Рон Ларкин. Те бяха заведени в една от спалните на горния етаж и все още са под полицейска охрана.

Сакс погледна към един прозорец на третия етаж и помаха на съпружеската двойка, която в момента гледаше надолу към нея и Райм.