Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Той ни изигра! — извика задъхано Ебърхарт. — Нищо не е поставил под мерцедеса. А ако го е направил, има още едно устройство върху нашата кола. Сложено е в плик на хранителния магазин. Излизаме.

— Не, недейте — чу се друг глас по радиостанцията. — Говори Граймс от отряда за обезвреждане на бомби. Устройството може да е с реле за натиск. Всяко движение ще го задейства. Не мърдайте! Ще изпратим полицай!

— Това е двоен финт — промърмори Ебърхарт. — Подвежда ни с отровата, а после с фалшива бомба в мерцедеса. През цялото време ни е наблюдавал и е планирал да ни доведе в това положение… Господи.

— До всички екипи — извика Лампър. — Влизаме в бара. Не му давайте възможност да натисне детонатора.

Ебърхарт покри лицето си с якето.

Стивън Йорк не беше убеден, че това ще го предпази кой знае колко от избухваща газова бутилка, но и той направи абсолютно същото.

— Готови ли сте? — прошепна Лампърт на Алварадо и останалите от екипа, струпани пред задния вход на „Мигел“.

Всички кимнаха.

— Да го направим!

Докато част от полицаите нахлуха през предната врата, те връхлетяха в заведението с трясък и с насочени пистолети и автомати.

Щом се озова в бара, Лампърт се прицели в главата на Тротър, готов да го закове, ако направи и най-малкото движение към детонатора.

Но заподозреният само се обърна. Както и останалите посетители, при вида на тежковъоръжените полицаи Тротър бе видимо изплашен и изненадан.

— Горе ръцете! Тротър, не мърдай!

С очи, разширени от ужас, озеленителят слезе несигурно от високия стол и вдигна ръцете си.

Един полицай от групата на сапьорите застана между Тротър и детонатора и го огледа внимателно. В същото време полицаите от тактическия екип повалиха мъжа на земята и го закопчаха.

— Нищо не съм направил! За какво е всичко това?

Детективът извика в микрофона:

— Хванахме го. Бомбени звена едно и две, заемете се с операция обезопасяване.

Все още в колата, Ебърхарт и Йорк в абсолютна тишина полагаха усилия да останат неподвижни. Йорк имаше усещането, че ударите на сърцето му са толкова силни, че ще детонират бомбата.

Вече знаеха, че Тротър е задържан и не може да задейства бомбата. Но това не означаваше, че устройството не е настроено за свръхчувствителен натиск. Ебърхарт беше използвал последните пет минути да изнася лекция на Йорк за това колко чувствителни са някои бомбени детонатори, докато накрая Йорк се принуди да му каже да си затваря, по дяволите, шибаната уста.

Увит в якето си, бизнесменът надничаше в страничното огледало и наблюдаваше как полицаят в зелен противобомбен костюм приближава бавно към колата. Металният говорител на радиостанцията изпука:

— Ебърхарт, Йорк, останете напълно неподвижни.

— Разбира се — отвърна Ебърхарт с гърлен шепот, почти без да движи устни.

Йорк видя полицаят да се приближава и да наднича в книжната торба. След това униформеният извади фенерче и го насочи вътре, изучавайки съдържанието.

С дървена сонда, приличаща повече на дълга клечка за зъби, той внимателно провери плика.

По високоговорителя чуха нещо, което приличаше на сподавено възклицание.

Йорк се сгърчи.

Но не беше ахване.

Звукът беше смях. Последван от думата „огризки“.

— Какво?

Полицаят си свали качулката и се приближи до предната част на колата.

С трепереща ръка Йорк отвори прозореца.

— Огризки — повтори мъжът. — Нечий обяд. Ял е суши, туршия и „Ю-Ху“ — онзи шоколадов десерт. Това не е менюто, което аз щях да избера.

— Огризки? — гласът на Лампърт изплющя през говорителя.

— Тъй вярно.

Първият сапьорски екип се обади да докладва: претърсването на мястото под мерцедеса на Йорк не е разкрило нищо, освен смачкана пластмасова чашка, която може да е била, но може и да не е била хвърлена от Тротър там.

Йорк избърса лицето си, слезе от колата и се облегна на вратата.

— По дяволите, тоя ни разиграва като на верижка. Да вървим да поговорим с кучия му син.

Лампърт вдигна поглед и видя Ебърхарт и Йорк да крачат гневно и да влизат в бара на Мигел. Посетителите отново се хранеха и очевидно се наслаждаваха на този епизод „на живо“ на „Закон и ред“.

Той се обърна отново към униформения полицай, който току-що беше претърсил Тротър.

— Портфейл, ключове, пари. Нищо друго.

Друг детектив от сапьорската бригада беше проучил внимателно „детонатора“ и докладва, че са се заблудили — било е само малък лаптоп. Докато Йорк размишляваше над това, на вратата се появи цивилен полицай и каза: