Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Нямам представа за какво говориш — каза Тротър и вдигна ръцете си. Белезниците издрънчаха.

Детективът нареди на един от полицаите да ги свали.

Целият в пот, Йорк се обърна отново към Лампърт:

— Не! Това е част от неговия план!

— Склонен съм да му вярвам. Мисля, че Диас си е измислил всичко.

— Но сауната… — започна Йорк.

— Само помисли. Нищо не се случи. И спирачките на Мерцедеса ти не бяха повредени. Току-що пристигна докладът.

— Ами наръчникът за автомобилни спирачки? Той си беше купил такъв.

— Спирачки ли? — попита Тротър.

— Купил си книга за спирачната система на мерцедес. Не отричай! — отново започна да повишава глас Йорк.

— Защо да отричам? Обадете се в автокъща DMV. Преди седмица си купих стар мерцедес седан. Има нужда от нови спирачки и смятам сам да извърша ремонта. Съжалявам, Йорк, но ми се струва, че имаш нужда от професионална помощ.

— Не, той е купил колата за прикритие — беснееше Йорк.

— Погледнете го! Погледнете очите му! Само чака удобен случай, за да ме убие.

— Купил кола за прикритие? — попита Алварадо, поглеждайки към шефа си. Лампърт въздъхна.

— Господин Йорк, ако сте толкова сигурен, че ви грози опасност, предлагам да си наемете друга бавачка. Лично аз нямам повече време за тези игрички. — Той се обърна към екипа: — Хайде, момчета, да тръгваме. Чакат ни истински случаи.

Детективът забеляза, че барманът се суети наблизо с Тротъровите „тамалес“ в ръка. Той му кимна и човекът отиде и обслужи озеленителя, който седна отново, разтвори една салфетка и я постла на скута си.

— Вкусно, а? — обърна се той към Тротър.

— Най-доброто.

Лампърт кимна.

— Съжалявам за всичко това.

Тротър сви рамене. Изведнъж настроението му сякаш се промени. Той се обърна с усмивка към Йорк, който се беше запътил към изхода и му извика. Бизнесменът спря и погледна назад.

— Желая ти късмет — каза Тротър и се захвана с обяда си.

В десет часа същата вечер Рей Тротър обиколи дома си и както обикновено каза лека нощ на децата си и на доведения си син. По-малката му дъщеря го беше кръстила „Серийният раздавач на лека нощ“. След това Тротър си взе душ, легна си в леглото и зачака Нанси, която привършваше с миенето на чиниите. Когато лампите в кухнята угаснаха, жена му мина покрай вратата, усмихна му се и продължи към банята.

Тротър дочу шума на душа. Шепотът на падащата вода му доставяше удоволствие. Да, сега беше жител на пустинята, но Рей все още обичаше звуците на влажния Североизток. Облегнат на пет-шест дебели възглавници, той размишляваше върху събитията от деня, особено за инцидента в бара на Мигел.

Стивън Йорк — с червено лице и изплашени очи. Не се контролираше. Приличаше на лунатик. Но затова пък беше сто процента прав — Рей Тротър наистина беше направил всичко, в което го обвини Йорк — от разговора с Диас относно алармените инсталации до поставянето на остатъците от храна върху багажника на колата на Ебърхарт.

Така е, той направи всичко това.

Но никога не бе планирал дори косъм да падне от изящно коафираната глава на Йорк.

Беше разпитвал Диас за охранителната система, но още на следващия ден отправи анонимно обвинение срещу работника за разпространение на наркотици — Рей го беше видял да продава марихуана на служители от озеленителната компания, надявайки се мъжът да издрънка всичко, свързано с Рей на полицията.

Да, беше купил книгите за саботаж, както и наръчника за спирачки на мерцедес, но и през ум не би му минало да прави бомби или да поврежда колата на бизнесмена. Никога не би използвал и трупчетата в сауната.

Да не говорим за химикалите — нямаше намерение да прави цианид. Вярно, поръча пурите. Между другото бяха много хубави и напълно неотровни.

Дори докладите на психолозите в Асоциацията на ветераните бяха изцяло плод на фантазията на Рей. Беше отишъл в офиса, беше поискал да види досието си, уж да го прегледа, и беше пъхнал няколко листа със записки, правени преди години от терапевт по време на сеанси, в които се говори за „години на нестабилност“ след службата му в армията. Целият доклад беше измислица.

О, да. Душата му изгаряше от желание да отмъсти на Стивън Йорк. Но не ставаше въпрос за физическа разплата — Тротър искаше Йорк да повярва, че някой се кани да го убие. Така бизнесменът щеше да прекара дълги часове, измъчван от параноя и самосъжаление и в очакване да чуе как тупва и втората обувка. Какво можеше да очаква ли? Е, да кажем проблеми с колата — да експлодира например. Или пък теч от газовата му инсталация. Защо не изстрел да направи на сол прозорците в спалнята му… А лично с него? Това обикновено присвиване на корема ли е или първите симптоми на отравяне с арсеник?