Джефри Дивър - Списъкът „Октомври“

Коремът на Баркли издаде шум като от форсиране на мотор „Харли Дейвидсън“, който всички в стаята се престориха, че не чуват.

Кеплър знаеше, че повечето недели по това време на деня капитанът се тъпче с телешкото печено на жена си заедно с — когато тя не гледа — пълни вилици картофено пюре с много масло. Детективът знаеше за тези навици на шефа си, защото няколко пъти бе канен на обяд. Имаше спомени за три повтарящи се неща от тези гостувания: Баркли разказваше всеки път едни и същи мръсни вицове. Телешкото беше превъзходно. И Кеплър през цялото време умуваше дали има някакъв начин да каже на многознайката, дъщерята на Баркли, която учеше в колеж, да си затвори най-сетне устата. Какъвто, разбира се, не съществуваше.

Кеплър също прочете прессъобщението:

Фред Станфорд Чапман, 29-годишен… със съпруга Елизабет, 31-годишна, две деца, Кайл и Софи… Операцията за изваждане на куршума от сърдечната област е планирана за по-късно днес… Разследването продължава… Изгледите не са добри…

И така нататък, и така нататък, и така нататък…

— Колко обаждания? — попита Баркли младока.

— От пресата ли? Стотици.

— Това е преувеличение — сопна се капитанът.

„А може би не е“ — помисли си Кеплър. Партньорът му Нариш Сурани, изглежда, че бе на същото мнение.

— Исках да не се разчува — измърмори капитанът.

— Една престрелка? — намеси се градският прокурор.

— Да, престрелка. В проклетия Манхатън. Исках да не се разчува за това. Но явно няма да ми се отвори парашутът. Това е теч на информация, по-голям от самия „Титаник“.

Кеплър го поправи: „Титаник“ не беше теч. „Титаник“ беше кораб, който е потънал заради пробойни.

Разбира се, забележката му остана мислена.

Баркли грабна една химикалка и започна да коригира.

Така той получи възможност да разгледа новото им свърталище. Това бе втората зала, в която Операция „Чарлс Прескот“ — или Оп-ЧП — се помещаваше през последните два дни. Разбира се, напоследък престъпността се беше засилила доста и по тази причина малки операции като Оп-ЧП не носеха много точки в професионално отношение, затова получаваха каквото помещение имаше свободно. Това обаче беше абсолютна дупка. Бе пълно с монитори с висока разделителна способност, но всичките бяха изгасени, дори не бяха включени в мрежата. Стените бяха олющени — тук нищо ново, — а поддържаните с държавни средства мебели бяха евтини. Близо една трета от пространството се използваше за склад. Отнякъде миришеше на развалено — като че ли сандвич с пуешко бе паднал зад някой от шкафовете много, много отдавна.

Поне по-зле нямаше как да стане.

Баркли бутна прессъобщението към пъпчивия младеж като хокейна шайба.

— Оправете го — нареди. — И между другото, никакви коментари от мое име, освен това, че разследването продължава. Ограничете се с това. Нищо повече.

Пресговорителят опита пак:

— Ама това са сто обаждания, господин капитан. Не мислех, че ще е голям проблем.

— Защо си още тук? — изрева Баркли. Издаде звук като от развален съединител на кола и този път дойде от гърлото му, а не от корема.

— Да, господин капитан. Извинявайте.

Мъжът излезе.

„Защо, по дяволите, този хлапак не носи служебно оръжие?“ — запита се Кеплър.

Баркли се обърна към двамата детективи, седнали при очуканата пластмасова маса, и изръмжа:

— Мамка му.

Кимна към копието от прессъобщението в ръцете на Кеплър.

Фред Чапман, 29-годишен… огнестрелна рана…

Неочаквано смени темата:

— Сега за нея.

Нямаше нужда да казва „Габриела“. Нямаше друга жена, която да им причинява толкова много главоболия в момента.

— Вчера ви казах, че искам да я поставите под наблюдение. Денонощно. Какво стана, по дяволите? Бяхте пред дома ѝ, нали? Камери, микрофони.

Кеплър сви рамене:

— Измъкна ни се. Не знам как. И после започна да използва диверсионна тактика.

— Какво означава това? Звучи като реплика от долнопробен криминален филм.

— Обаче все още сме по следите ѝ — добави Кеплър. Погледна партньора си: — Нали?

Сурани се обади на екипа за следене, проведе кратък разговор, после закри слушалката с ръка и каза:

— Хората ни са по петите ѝ. Разконспирирана е.

Което прозвуча като реплика от още по-долнопробен криминален филм.

Разконспирирана…

— Как успявате да я следите, след като ви се е изплъзнала от къщата си? — попита капитанът.

— Брад я засече на джипиеса — отговори Сурани, като погледна партньора си.

— Как, по дяволите?