Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Видимо озадачена, Ема поклати глава.

— Всичко това е похвално, но няма нищо общо с Джазмин. Не мисля, че тя е имала някаква тайна амбиция да става писателка. Обичаше работата си и я вършеше добре. Но тези копелета подкопаха душевното ѝ равновесие дотолкова, че тя предпочете да обърне гръб на всички нас — и тя погледна Пола право в очите. — Вие трябва да си свършите работата. Открийте тези боклуци и направете необходимото, за да бъде повдигнато обвинение срещу тях. Унищожете техния живот така, както те унищожиха Джазмин.

Тя се почувства почти като едно време, прекосявайки Белуедър Скуеър рано в събота сутрин, преди площадът да се изпълни с тълпите, излезли на пазар, Карол не би могла да пресметне колко пъти бе минавала по тези изтъркани павета от йоркски камък, на път към някогашния офис на отдела за борба с особено тежки престъпления, през лабиринта от средновековни улички и вътрешни дворове, който се простира оттатък площада. Фризьорката ѝ, Уенди, имаше салон на един уличен ъгъл, срещу старомодно обущарско магазинче и магазин за дизайнерски дамски чанти, още откакто бе започнала самостоятелна работа преди двайсет години. Графикът ѝ беше винаги претъпкан; налягаше се първо да ползваш услугите на някои от по-младите стилисти, преди да се сдобиеш с шанса да влезеш в клиентския списък на Уенди.

Преди години Карол успя да се пререди на опашката благодарение на жената на Джон Брандън, Маги, която беше една от първите клиентки на Уенди. Оттогава беше ползвала услугите на друг фризьор единствено когато обстоятелствата налагаха да отсъства от Брадфийлд. Дори когато работеше в Източен Йоркшър, беше шофирала през Ленинските възвишения на всеки пет седмици, за да подложи косата си под летящите ножици на Уенди. Затова и днес, по повод връщането си на работа, Карол си беше запазила час при нея за подстригване.

Тя тръгна по най-късия път през уличките, обзета от леко притеснение. Не беше виждала Уенди от месеци. Когато косата ѝ започнеше да я дразни прекалено много, тя просто отиваше в селския фризьорски салон, където някаква незнайна обучаваща се фризьорка я орязваше до нещо, наподобяващо желаната форма. Непосредствено след смъртта на брат ѝ грижата за външния вид ѝ се струваше непоносима проява на суета. Уенди сигурно щеше да се възмути от крайния резултат.

Карол отвори вратата и Уенди надникна над очилата си от подиума, където се намираше книгата с графика.

— Съжалявам, но не приемаме пациенти без предварителна уговорка — заяви тя с хаплив тон.

— Много смешно — отвърна Карол. — Знам, че положението е лошо.

— Лошо ли? Виждала съм хора, преживели катастрофа, чиято коса е изглеждала по-добре. Кой ти причини това?

— Не ти трябва да знаеш — Карол смъкна палтото си и го остави на закачалката до вратата.

— Напротив, трябва да оглася името на този човек публично, задето позори професията — Уенди поклати глава, оглеждайки вече седналата Карол. — Карол, как си могла? Веднъж, в изключителен случай — това разбирам. Но такова нещо? Та това е съзнателен вандализъм. Имаш прекрасна коса и трябва да се отнасяш с уважение към нея.

— А как минаха за теб тези месеци, Уенди? — Карол се отпусна на стола, докато Уенди го смъкваше и завърташе така, че тя да може да отпусне главата си над умивалника.

— С много работа — отвърна тя, докато мокреше косата на Карол и разпенваше шампоана с бързи и ловки движения. — Прекалено много работа, все още не съм си вземала почивка за тази година. А пък казват, че Линкълн освободил робите — тя масажираше косата, плакнеше я. Двете жени мълчаха, докато Карол се наслаждаваше на грижите ѝ. Шампоан, масаж, изплакване. Балсам, изплакване.

Когато отново се изправи, Карол се опита да обясни отсъствието си.

— Ремонтирам една стара къща — каза тя. — В един пущинак.

— А какво става с работата в полицията? — Уенди срещна за миг погледа ѝ, после отново се зае с рязане и филиране.

— Мислех, че съм приключила с нея. Но очевидно полицията не е приключила с мен.

— Е, радвам се да те видя отново — не разговаряха много, докато Уенди продължаваше с работата си. — Мисля, че почти приключих — каза тя накрая, поставяйки малко гел по краищата на кичурите и оглеждайки резултата в огледалото. — Това може да се определи единствено като чудо.

Докато тя говореше, вратата се отвори и една млада жена с ужасяващо розово-рижа, чорлава коса, връхлетя в салона, стиснала в ръце вестник и чаша кафе.