Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Той винаги бе мислил, че не се интересува особено от кучета. Че от значение е била само Джоан със своята жизненост и сърдечност. Но се оказваше, че може да не е бил прав. Така бързо, така неочаквано се беше привързал към Флаш. Може би уплашеният поглед на това коли беше проникнал до нещо толкова дълбоко в душата му, че самият той не го беше осъзнавал досега. Не за първи път Карол Джордан беше отворила пред него вратите към нещо ново.

Флаш се стрелна напред и той се върна към предишните си мисли. Та каква причина би мота да кара този убиец да крие по този начин престъпленията си и самото си съществуване? Отговорът би трябвало да се крие в самите престъпления. Това беше убиец, чието послание криеше нещо по-важно от просто удовлетворение на егото. Явно, ако той се появеше на сцената, това би замъглило по някакъв начин яснотата на посланието. Което беше точно обратното на това, което той искаше.

Следващата стъпка беше да се прецени какво можеше да е това послание. Ако Тони успееше да измъкне тази нишка от плетеницата, тя би могла да го отведе до самия убиец. Трябваше да има някаква връзка с жените-писателки, чиито произведения присъстваха на местопрестъпленията. Неминуемо трябваше да е и нещо свързано с власт и контрол. А това пък водеше до следващия въпрос, на който Тони трябваше да отговори преди предстоящата среща с новия екип на Карол. Дали човекът, когото преследваше, убиваше дистанционно, докарвайки жертвите си до състояние, в което да виждат смъртта като единствен изход? Или действаше пряко и ги убиваше по начин, който може да мине за самоубийство?

Когато намереше отговора на този въпрос, щеше да бъде доста по-близо до намирането на скритото обяснение на онова, което се случваше в действителност. Имаха ли вече обяснението, можеха да съчетаят забележителните си умения, за да открият убиеца, в чието съществуване не вярваше никой освен тях.

Пола с удоволствие установи, че Алвин бе избрал за разговора място, каквото би избрала и тя самата. Беше истинска кръчма, без шумна музика, предлагаща „занаятчийска“ бира, а клиентелата се състоеше от хора, достатъчно възрастни, за да са на етапа на втората сериозна връзка в живота си. Тя си достави удоволствието да поръча половин пинта „Хук Нортън“ и намери едно тихо ъгълче, където да прегледа бележките си от разговора с Джон Мортън. Това със Силвия Плат беше интересно. Интересен беше и фактът, че това е бил първият случай, когато предизвикващите полемика възгледи на Дейзи са били представени не на местна, а на по-широка аудитория. Другите две жертви вече са имали утвърден публичен профил; ако някой е търсел жертви, би попаднал на тях по-лесно, отколкото на Дейзи — такава, каквато е била преди. Но новата Дейзи, онази, която вече е имала политически амбиции, е влязла в общественото полезрение за разлика от преди. Това караше Пола да предполага, че човекът, когото търсят, е свикнал да кръстосва страната, не е навикнал да живее на едно място и не се чувства объркан, когато се озове някъде другаде.

Тя обмисляше заключеният от разсъжденията си, когато Алвин се появи. Той се отби до бара да си вземе напитка, вдигайки ръка в традиционния въпросителен жест към Пола, която поклати шава. Алвин отпусна тежкото си тяло на стола срещу нея и внимателно постави пинтата бира върху една подложка за чаша.

— Шофирах прекалено много днес — каза той, потискайки прозявката си.

— Но пък имаш резултат — отвърна Пола. Тя беше още заедно с Карол, когато Алвин се обади, за да съобщи новината. — Три е магическо число.

Той отпи предпазливо от бирата, наслаждавайки се на вкуса ѝ, със следващата глътка пресуши една четвърт от чашата и млясна доволно.

— Не съм напълно сигурен какво, по дяволите, върша. Това някаква суха тренировка ли е? Да не би просто да извършваме обичайните операции и да си играем с хората, за да си възвърнем формата? Защото ако нещата стоят така, това не ми харесва. Не би трябвало да си играем с истинска скръб.

Пола се почеса по едната вежда.

— Струва ми се, че всичко започна с нещо, което се стори малко странно на Тони. А той си пада по странностите. Но обикновено не споделя хрумванията си. Този път обаче споделил с Карол, когато му се сторило, че нещо започва да се оформя. А когато всички огледахме събитията по-отблизо, останахме с впечатлението, че действително става нещо.

Обяснението ѝ като че ли задоволи Алвин. Той отпи още малко бира и видимо се отпусна.

— Е, кажи ми с кого ще се видим.