Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Казах, че нямаме нищо против да разговаряме с него и там, където работи, но Мортън каза, че предпочита да се види с нас тук.

Лъскавата черна входна врата се отвори и на прага застана добре поддържана жена на около четиридесет и пет години. Дискретният грим скриваше всякакви възможни следи от скръб, но изражението ѝ беше сериозно. Карол прецени, че дрехите ѝ не са нещо екстравагантно, вероятно купувани от „Маркс енд Спенсър“; черен панталон, блуза и жилетка в тъмносиньо, които стояха добре на не особено забележителната и фигура и говореха за практичност и здрав разум.

— Аз съм Триш Адамсън — отговори тя, когато те се представиха. — Снахата на Джон. Заповядайте, той е в зимната градина. Искате ли кафе? Или чай?

— Много мило от ваша страна. Кафе, моля — отвърна Карол.

— Всички сме още в шок — продължи Триш, водейки ги към задната част на къщата. — Всяка сутрин, когато се събуждам, трябва да си напомням, че Дейзи я няма вече. Беше толкова жизнерадостна, не е възможно… — гласът ѝ заглъхна, когато отвори вратата на малка, спретната зимна градина с панорамен изглед към игрището за голф. Едър мъж седеше изгърбен на ратаново кресло, сгушен като спяща птица. — Джон, дойдоха от полицията.

Карол отново представи себе си и Пола, а Триш се оттегли. Джон Мортън не каза нищо, само показа със сухо, кратко кимване, че е забелязал присъствието им. Карол седна срещу него, оглеждайки дългото му, изпито лице и тъмните сенки под очите му. И двудневната брада, набола по бузите му. Тъмната му коса беше прошарена с бели нишки, сплъстена и имаше нужда от миене.

— Благодаря ви, че се съгласихте да разговаряте с нас — каза Карол.

Той овлажни горната си устна с върха на езика.

— Единственото, което искам, е да получа отговор — гласът му звучеше хрипкаво, накъсано, като че ли нещо не беше наред с гърлото му.

Както се бяха споразумели, Пола пое инициативата.

— Разбирам ви. Ние сме тук, за да подновим разследването, да видим дали навремето нещо не е било пропуснато. Питам се дали Дейзи не е споменавала пред вас, че същия ден се е случило нещо напълно неочаквано?

Той въздъхна.

— Нито дума. Вижте, вероятно хората непрекъснато ви казват тези неща, когато някой се самоубие. Но Дейзи наистина не беше човек, който би посегнал на себе си. Тя обичаше живота. Обичаше децата си, обичаше работата си, обичаше мен.

— През последните няколко седмици от живота си тя е била в окото на бурята — каза Пола. Той се усмихна само с устни, но очите му се замъглиха от сълзи.

— Тя не беше победена, повярвайте ми. Конфликтите я радваха. Дейзи винаги е казвала, че благодарение на тях разбира, че е на прав път. Тоест, когато опозицията връхлиташе — той вдигна очи, когато Триш влезе с поднос. — Нали така беше, Триш? Дейзи обичаше да се противопоставя на хората, които я критикуваха.

Триш остави подноса и раздаде чашите с нескафе.

— Точно така. Тя защитаваше нещата, в които вярваше, и изобщо не ѝ пукаше срещу кого се изправя. Винаги е била такава, още от момиче. Никога не е позволявала да я разиграват.

— Но нали е била обект на особено долни оскърбления в социалните мрежи. Виждала съм онова, което са ѝ писали, а то е ужасно. Това не я ли разстрои?

Джон притискаше чашата към гърдите си, сякаш имаше нужда от топлината.

— Първоначално малко се шокира. А после се ядоса. Такава беше. Използваше чуждата враждебност, за да укрепва още повече духа си.

— Но нещо е успяло да нарани този дух — каза Пола. — Имате ли някаква представа какво може да е било то?

— Задаваме си този въпрос всеки ден, откакто това се случи — каза Триш. — И постоянно стигаме до един и същи отговор. Не е възможно да се е самоубила. Трябва да е била някаква странна злополука. Съдия-следователят беше съгласен с нас, не конкретизира причината за смъртта, разбираше, че не може да е самоубийство.

Джон се взираше в чашата си.

— Тя никога не би извършила нещо толкова егоистично. Единственото, което мога да си представя, че може би се е навела да почисти нещо във фурната и по някакъв начин изпаренията от препарата са я замаяли. А после къщата се е напълнила с газ, и когато някой е набрал мобилния ѝ телефон, искрата е предизвикала експлозия. Никакво друго обяснение не мога да намеря.

Стейси беше прегледала доклада от огледа на мястото на експлозията, така че Карол знаеше, че там не е имало и следа от препарат за почистване на фурна. Тя знаеше също, че Дейзи е починала от задушаване в резултат на вдишване на природен газ, и че това не е нещо, което може да е станало случайно.