Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Всъщност и аз приех да работя там — тя се опита да омаловажи решението си с усмивка.

Сам остави пръчиците на масата. Сега вече беше нащрек.

— Защо го направи? Как можа да ти хрумне нещо толкова шантаво? Знаеш, че е шантаво, нали?

Устата ѝ беше пълна с храна, но той чакаше, наострил уши като хищник, надушил плячка, която си струва усилието. Тя прокара хапката с глътка студена тайландска бира и му се усмихна, надявайки се да не ѝ проличи колко е притеснена.

— Всъщност не мисля, че е шантаво.

Той се приведе напред — хищникът беше готов за скок.

— И кое те кара да мислиш така, Стейси?

— Мисля, че екипът ще може да работи ефективно. В по-отдалечените подразделения рядко се случва да разследват убийства, така че те не могат да развият подходящи умения, а пък що се отнася до по-големите подразделения — те ще могат да използват детективите, с които разполагат, за други сериозни престъпления и за трупане на предварителна информация, която да спомогне за предотвратяване на разни неща.

Той наклони глава, като че ли слушаше как мозъкът му преработва получените сведения.

— Но може и да се провали много бързо. Предполагам, че всичко зависи от това кой ще ръководи екипа — каза той, симулирайки липса на интерес.

Стейси си пое дълбоко дъх. Вече нямаше как да се измъква.

— Ще го ръководи Карол Джордан — каза тя.

Сам доби напълно слисан вид. За миг устните му се размърдаха, но от устата му не излезе никакъв звук.

— Как така? — каза той най-сетне. — Миналия уикенд я арестуваха. За шофиране в нетрезво състояние. А сега я придърпват, въпреки че се беше оттеглила, и то за шеф на някакъв елитен отряд. Как, по дяволите, е станало това?

Тя се взираше в купата пред себе си. Рядко се случваше Стейси да не знае какво да отговори, но това беше един от случаите, в които незнанието ѝ я радваше.

— Обвинението е било оттеглено. Дрегерът не е бил в изправност.

— Шегуваш се.

— Оказва се, че се случват и такива неща. Били са оттеглени обвиненията срещу още трима души, не само срещу Карол.

Сам поклати невярващо глава.

— Значи, колкото и да е удивително, когато Карол Джордан им е необходима, цялата кал изчезва като по вълшебство? Кой ръководи всичко това?

— Карол е шеф на екипа. Но Джон Брандън осъществява връзката с министерството.

Той изсумтя.

— Разбира се, че ще е Джон Брандън. Карол винаги е била негова любимка. Би направил чудеса заради нея. Мамка му. Отървали са я. Затова, разбира се, тя се е съгласила да се върне и да поеме бокала с отровата. Все е по-добре, отколкото да те приковат на позорния стълб като пияница и провалил се човек, нали?

— Не мисля, че нещата стоят така, Сам. И двамата знаем колко добра е Карол в работата си. Тя е човекът, който и ти би избрал да ръководи такава операция, не можеш да отречеш.

Той изпухтя раздразнено.

— Както и да е, тази работа не е чиста. За да не опетняват сияйния образ на Карол Джордан, са допуснали да се отърват и трима други пияници. И всичко това, за да могат да осигурят на Карол Джордан лъскавото ѝ ново назначение.

— Нямаш право да говориш така, Сам. Не разполагаш с никакви доказателства, които да те наведат на мисълта, че Брандън е попречил на хода на правосъдието.

Той поклати шава.

— Не е възможно да си искрено убедена в това. Прекалено умна си. Е, поздравления, Стейси. Ще се отървеш от досадната, рутинна работа, която вършеше напоследък. Ще се върнеш към бляскавите си изпълнения, които оставят всички зяпнали от възторг. Блестящо. А да си забелязала нещо друго във връзка с всичко това, Стейси?

Тя трепна от тона му, но успя да се овладее, така че гласът ида не трепне.

— Какво искаш да кажеш, Сам?

Той се приведе напред с ясно изписала се по лицето му обида.

— Аз не се прибрах днес, преливащ от желание да споделя вълнуващи новини. Не са ме призовали да се присъединя към елита. Аз бях там, редом с теб, в самото сърце на някогашния ѝ екип. Но повика ли ме тя? — той помълча. — Е? Повикала ли ме е?

— Попитах я дали ще включи и теб.

— И какво отговори тя?

Стейси почувства някаква твърда буца в гърлото си. Не искаше да плаче, беше твърдо решена да не се разплаква, но наранената му гордост беше толкова очевидна. Беше ѝ тежко да го гледа как страда и да не е в състояние да му помогне.

— Броят на хората ще бъде много ограничен и на нея ѝ трябват специалисти.

Той поклати глава, отказвайки да приеме обяснението.

— Ти си специалист, съгласен съм. Но Пола? Тя си е обикновено ченге.