Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

Тя кимна.

— Алвин се съгласи. Това заприличва на истински екип — тя взе отново телефона и започна да пише съобщение. — Трябва да помоля Пола да му прати информация.

— Това няма да се хареса на Фийлдинг.

— Чудесно. Тогава денят няма да е отишъл напразно — тя вдигна очи. — Никога няма да простя на Фийлдинг, задето се отнесе така с теб.

Той сви рамене.

— Нали ти уреди всичко накрая.

— Не трябваше изобщо да има нещо за уреждане.

Тони отново сви леко рамене.

— И така, китайска или индийска кухня за тържествената ни вечеря?

Стейси разбираше колко е важно да си подготвен. С колкото повече информация разполагаше специалист по разпитите от калибъра на Пола, толкова повече шансове имаше да убеди заподозрения — или свидетеля — да разкрие всичко, което знае. Затова се стараеше да насъбере възможно най-много информация за петимата, които се бяха подвизавали като тролове, тормозейки Кейт, Дейзи и Джазмин. Да разбере къде работят. Къде живеят. Кои са приятелите им. На кого са пращали съобщения и какво са съдържали тези съобщения. Задачата не беше от най-трудните, но изискваше внимание и съсредоточаване.

Тя беше изцяло погълната от заниманието си, когато Сам влезе с кутии храна от тайландски ресторант. Стейси прекъсна за миг работата си, за да отговори на целувката му, но го остави да се справя сам със съдовете и приборите. Забелязваше смътно, че Сам ходи напред-назад, докато той най-сетне наруши съсредоточаването ѝ, подвиквайки:

— Сервирано е, ела да вечеряш.

Стейси примигна бързо няколко пъти, запамети онова, което беше открила, и тръгна към масата. Сам беше подредил купички и пръчици за хранене, лъжици и вилици до пластмасовите кутии с отворени капаци. Смесицата от аромати пропъди мислите за работа от ума на Стейси, привличайки я като магнит към храната, като я накара да си припомни откога не беше яла.

Напълниха купичките с жасминов ориз и зелено къри.

— О, това е чудесно — каза Стейси. — Отишъл си чак до „Манго Тай“ в Кентън Вейл.

— Отидох, защото ти заслужаваш — той взе с пръчиците си късче пилешко месо и го пъхна в устата ѝ. — С какво си се захванала? Беше напълно погълната от работата си, когато влязох.

На Стейси ѝ се искаше Сам да не беше попитал. Знаеше, че той ще се разстрои, когато разбереше, че няма да бъде включен в екипа на Карол Джордан, и се надяваше да не ѝ се наложи да съобщава новината още тази вечер.

— Събирах пълна информация за Пола.

— Фийлдинг знае ли, че тя те е накарала да работиш за нея?

Главен инспектор Фийлдинг се беше опитала веднъж да вземе Стейси в своя екип, но шефът на компютърно-аналитичния отдел, който затрупваше Стейси с планини от рутинна дейност, попречи на намеренията ѝ.

— Това няма нищо общо с Фийлдинг — искаше ѝ се да може да лъже по-умело, но знаеше, че няма смисъл да се опитва да заблуди Сам. У него като че ли беше вграден детектор на лъжата, настроен на нейните честоти.

Сам се намръщил ръката му, с която поднасяше една кокосова скарида към устата си, застина на половин път.

— Моля? Да не би Пола да се е преместила в друг екип? Успяла е да се измъкне от Фийлдинг?

— Може да се каже — отвърна Стейси.

Нейната резервираност изостри непресъхващия му апетит за информация.

— Хайде де, Стейси, не ме измъчвай. Какво е станало? За кого работи Пола сега?

— Няма да повярваш — тя знаеше, че не може да отклони вниманието му, но може би все пак щеше да успее да го поразсее, за да облекчи оскърблението и разочарованието, които той щеше да изпита.

Той си сипа оризови спагети със скариди, без да откъсва очи от нея за повече от секунда-две.

— Интересно. Трябва да е съвсем прясна новина, не съм чул нищо.

— Предстои да се реализира нова инициатива на министерството. Мобилен отдел за борба с особено тежки престъпления, който ще покрива подобни случаи на територията на шест регионални звена в Севера, включително Брадфийлдската полиция. Крайно малоброен екип. Ще разчитат на хората ся местните полицейски подразделения за голяма част от работата на място.

Сам се оживи.

— И Пола се е хванала на тази въдица? На мен това ми прилича на рецепта за катастрофа. Местните момчета ще събират всички лаври, а пришълците ще перат пешкира за всичко, което се обърка. Не мога да повярвам, че Пола може да бъде толкова наивна.

Стейси не можа да потисне една тръпка на облекчение. По-добре да се отнесе с пренебрежение към новия отдел, отколкото да се почувства отхвърлен.