Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Мога да го уредя — отиде до портата и измъкна връзка ключове от изпоцапаните си кадифени панталони. — Чудесно е да те видя отново — каза той и я поведе обратно към барачката в неговата градина. — Стела ли ти каза къде съм?

— Не, Пола.

Той ѝ посочи една разкривена пейка пред барачката.

— Заповядай. Нямам възможност да предложа нещо топло, но ако искаш, имам вътре две бири?

Карол поклати глава.

— Няма да пия, благодаря. Но това не бива да те възпира.

Той седна до нея.

— Обикновено чакам да привърша работата за деня.

Карол посочи зеленчуците.

— Това е малка изненада. Бих очаквала да те открия под капака на някоя стара спортна кола, не нагазил до коленете, в плодове и зеленчуци.

Кевин разпери ръце и ги отпусна върху облегалката на пейката.

— В известна степен беше изненадващо и за мен. Идвах тук няколко пъти да помагам на чичо Джо, и установих с изненада, че това ми доставя голямо удоволствие. Работата е тежка, но поне виждаш резултатите от нея — той ѝ хвърли кос поглед. — Но доколкото знам, не се налага да обяснявам това точно на теб.

— Има нещо вярно в това, което казваш — съгласи се Карол. — Но ми се струва, че за хора като нас привлекателността на такава работа избледнява с времето. Липсва ни онова, което вършехме преди. Искаме да сме такива, каквито бяхме преди.

Кевин се поизправи, измъкна от джоба си измачкан пакет цигари и запали една с познатото изщракване на очуканата му запалка „Зипо“.

— Така ли мислиш? — каза той, издишвайки дим.

— Аз почти приключих с къщата. И вече се питах какво ще върша после. Тогава получих предложение, на което не можех да кажа „не“.

Кевин се измести така, че да я вижда по-добре.

— Какво предложение? Не става дума за студени досиета, нали? Защото онзи мазник Ъпчър ми се обади преди две седмици по телефона, за да ме убеди да работя по някакво преразглеждане на студени досиета.

— Главният регионален началник на криминалната полиция Ъпчър? Искаш да кажеш, че го допускат до действителни случаи?

Кевин се усмихна.

— Бих казал, че става дума по-скоро за лека тренировка. Не останах с впечатлението, че става дума за сериозна операция. Казах му, че предпочитам да се съсредоточа върху лехата с аспержите.

Размениха си съзаклятнически усмивки.

— Но все пак би се замислил, ако някой ти направи друго предложение за работа?

— Искаш да кажеш, някой като теб?

Тя кимна.

Измина около минута, през която той продължи да пуши в мълчание.

— Харесвам живота си, Карол. Чопля си тук, възстановявам един стар „Фрейзър Наш“ с двама приятели, в понеделник отивам на разходка из хълмовете с момчетата, с които навремето играехме футбол на малки вратички. Три пъти в седмицата аз готвя вечеря.

Карол се прозя демонстративно.

— Не бих искала да бъда на твое място, Кев. Бих издържала на такава програма най-много месец. После бих се побъркала. Но щом ти харесва — тя вдигна ръце, — коя съм аз, че да те откъсвам от тези занимания?

Виждаше каква борба бушува в главата му, как задоволството се бори с любопитството.

— Да ме откъснеш с каква цел по-точно? — попита той.

И тя му разказа. Но знаеше, че това няма да е достатъчно. Трябваше да има някакъв бонус, нещо, което да представлява противовес на огорченията, на всичко в кариерата му, за което той съжаляваше. Нещо, което тъкмо тя трябваше да му предложи, тъй като пак тя беше станала причина за опозоряването му, защото беше разкрила предателството му и беше отказала да премълчи. Навремето Карол и Кевин бяха работили рамо до рамо като равни, двама криминални инспектори в един и същи екип. После той се влюби в една жена, пренебрегвайки съпругата си. И, което беше по-лошо, тази жена беше журналистка, която измъкваше тайните му в замяна на приятни емоции и лъжи.

Той бе имал късмет, че не изгуби работата си. Спаси го това, че шефът им мразеше Карол повече, отколкото мразеше онова, което бе вършил Кевин. Понижиха го в чин сержант и той така и не успя да се добере обратно до предишния си чин. Не беше само това — беше му се наложило да наблюдава издигането на Карол. По време на службата си в полицията изгуби най-добрия си приятел — животът му бе отнет от притиснат към стената убиец на деца. Тежестта на тези събития би породила горчивина у друг човек, деформирайки характера му. Друг на негово място би направил всичко по силите си, за да направи живота на Карол по-тежък. Вместо това той бе преглътнал позора, бе се справил със скръбта и се беше превърнал в съвестен и лоялен колега. Но тя все пак залагаше на предположението, че дълбоко в него са се свили на кълбо неосъществени желания.