Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Можеш ли да влезеш в сървъра на вестника? Там трябва да има нещо. Имейл. Някакво плащане. Съобщение. Материалът е сериозен, не биха го пуснали без някои уточнения.

— Не е цитиран автор на статията — каза Стейси. — Забелязала съм, че така става напоследък с материали, които биха могли да създадат проблеми на издателите. Като че ли очакват да станат обект на атака и се опитват да затруднят всякакви опити да се проследи нещо през сайта.

— Не разбирам.

— Представи си, че имаш вестник, а аз пробия защитите ти и вляза в сървъра ти. Няма да искам да оставам там повече, отколкото е абсолютно необходимо, защото ти може да имаш някой мнителен ИТ-специалист, който поставя капани за натрапници като мен. Затова, ако разполагам с името на човека, който е написал материала, заради който се опитвам да вляза през задния вход, ще имам пряк изходен пункт. Мога да вляза в акаунта на журналиста на сървъра, и ако имам късмет, да се добера до всичките му бележки и документалната следа на материала. Но ако нямам такъв изходен пункт, ще трябва да тръгна назад от готовия материал, както се появява на екрана, и да търся информация по трудния начин. А това шиша време. Време, с което може да не разполагам, ако тях ги бива.

Пола кимна.

— Ясно. Разбирам какво имаш предвид.

Стейси плъзна ръка по косата си и я прибра зад ушите.

— А сега ще попиташ: „Ще се справиш ли с това, Стейси?“ — усмивката ѝ беше иронична и хладна. — Дали мога да го направя за Карол?

Пола се почувства объркана. Сценарият не се развиваше по предвижданията. Обикновено нямаше нещо, което да зарадва Стейси повече от някоя адска главоблъсканица. Дай ѝ „Мисията невъзможна“ и тя е на върха на щастието си.

— Е, ще се справиш ли с това, Стейси?

Пола повдигна ръце, свити в лактите, като куче, просещо храна, и я погледна с най-умолителното си изражение.

Стейси се усмихна, явно въпреки волята си.

— Ще видя какво мога да направя. Но те предупреждавам, вече имам купища работа около самоубийствата. Не би повярвала, ако ти кажа какво количество помия е била издиша върху тези жени. Всеки път, когато се махна от мониторите, изпитвам нужда да вляза под душа. Работата с журналисти ще бъде приятно разнообразие. С такива боклуци поне съм свикнала.

— Това е добре. Защото трябва да разберем кой се опитва да провали операцията. Не сложим ли край на това, не само Карол ще пострада, ако има пробойна под ватерлинията. Всички сме в една лодка, Стейси. Или ще плаваме, или ще потънем.

Неделната сутрин се разбуждаше бавно, докато най-сетне слънцето си проправи път през слоя облаци и заля града с розово и златно. На тази светлина дори един северен викториански град като Брадфийлд изглеждаше красив, а пристанището на канала „Минстър“ почти приличаше на изглед от пощенска картичка. Тони Хил стоеше на покрива на лодката си, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на якето си, вперил поглед в близкия хоризонт, очертан от покривите на някогашните фабрики и пещи за тухли, преустроени и превърнати в жилищни сгради.

Часовете, изминали след като Карол бе пристигнала тук, измъчена и отчаяна, бяха сериозно предизвикателство. Той се гордееше с нея, задето не беше скрила желанието, което я измъчваше, не беше отишла до супермаркета, за да напълни колата с пиене, не се беше свряла у дома, за да потисне гнева и унижението с пиене. Това, че дойде при него, беше смела постъпка. И тя ѝ струваше много. Не ѝ беше присъщо да признава каквато и да било своя слабост. Провалът за нея открай време беше просто подтик да се справи по-добре.

У Тони появата ѝ бе събудила смесица от щастие и тревога. Радваше се, че тя се обръща към него, когато чувства, че няма да може да понесе бремето сама. Но беше трудно да я гледа в това състояние, в което толкова малко приличаше на себе си. Беше привикнал да наблюдава чуждото страдание, виждаше го всеки ден в клиничната си практика, а способността му да съпреживява с пациентите си обикновено правеше възможна първата крачка по пътя към изцелението и възможното изкупление на вината им. Но когато не си емоционално обвързан със страдащия, е лесно да проявяващ емпатия. В случая с Карол не му се полагаше такъв лукс.

Но се бяха справили. Тя му беше показала материала ви вестника, който отключи емоционалната буря у нея, и той беше споделил гнева и отчаянието ѝ. Бяха говорили за това, което случилото се означава за нея и как то може да се отрази на мнението на другите. Бяха обсъдили и разиграли раната стратегии за справяне с възможните отрицателни резултати. Беше правил безброй чаши кафе и чай и беше поръчал къри от любимия им ресторант в Темпъл Фийлдс. Бяха вървели толкова дълго по пътеката край канала, че излязоха от града и после повикаха такси, за да се приберат.