Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Ще ни посрещнат с особена обич — каза Кевин. — Нашите права ни не се простират дотам, че да искаме помощ от Лондонската полиция или от полицията на Девън и Кориуозт?

— Ще помолим учтиво, както бихме постъпили, ако все още бяхме част от Брадфийлдската полиция. А ако започнат да се мотаят, ще помоля Брандън да предприеме необходимото.

Тони забеляза бързия, смутен поглед, който си размениха Стейси и Пола. Те явно бяха на мнение, че Джон Брандън вече е направил достатъчно, за да помогне на Карал.

— Сигурен съм, че няма да се стигне дотам — каза той категорично. — Ще бъде достатъчно да се помолите особено очарователно. Съществува, разбира се, и друг подход към разследването.

Карол го подкани с жест да поясни.

— Хайде, не ни дръж в напрежение.

Тони трябваше да признае, че се наслаждава на оживлението, изписало се по напрегнатите им лица, обърнати към него в очакване на някакво прозрение.

— Той няма да спре дотук. Не и когато е започнал да придобива опитност и преди да е успял да изясни публично посланието си — той се намръщи. — И това е още един въпрос, над който трябва да помисля. Какво е в крайна сметка това послание? Но междувременно трябва да сме наясно, че той търси други жертви. Ако успеем да преценим кои може да са те, ще можем да се намесим. Така ще спасим нечий живот и ще го спрем. Две в едно.

— Леене е да се каже — измърмори Пола. — Но как да го направим, след като не знаем каква е целта му?

— Трябва да си зададем един въпрос, защо точно тези жени? Какво у тях отговаря на неговите критерии?

— И така, какво знаем за тях? — попита Карол.

— Те всички са публични личности — каза Кевин. — Не в някакви големи мащаби, но все пак вече имат публика, която подкрепя изявленията им.

— Освен това са зрели жени, не тийнейджъри — каза Пола. — В известен смисъл не са лесни жертви. Предполага се, че са били успели да развият някаква психическа устойчивост, предвид онова, с което са се занимавали на този свят.

— Следователно са нещо като предизвикателство — каза Карол.

— Но за него е важно да ги накара да замълчат — Тони раздвижи пръсти, сякаш му трябваше бялата офисна дъска, за да надраска нещо на нея. — Това е идеята, нали? Да принудя тези жени, които говорят пред своята публика недопустими според него неща, да замълчат.

— А какво е това, което казват? Изказванията им са феминистки — намеси се Стейси, нещо необичайно на подобни обсъждания. Разгледах историята им онлайн и установих, че не става дума за произволни изрази на възмущение. Те критикуват поведението на някои мъже, но го правят от стриктно феминистки позиции. Така че човекът, който върши това, би трябвало да има някакъв проблем с жени, които защитават правата на жените.

— Основателно съображение — каза Тони.

— Бих казал, че става дума за мъж — каза Алвин. — Знам, че има много жени, които не поддържат феминистките, когато те огласяват възгледите си, но предприемането на такива действия ми се вижда много крайно за една жена, трябва да е откачила напълно. А тези убийства изискват толкова старателно планиране и изпълнение, че човек не би могъл да ги извърши, ако е толкова нестабилен психически. Докато един мъж би могъл да представи пред себе си този начин на мислене като разумно поведение — един вид, че постъпва правилно, постъпва като мъж.

Настана кратко мълчание, докато всички обмисляха казаното от новака, последвано от кимания и усмивка.

— Звучи логично — каза Тони.

— Така е — обади се Карол.

— Знаем ли нещо повече за писателките, чиито книги той оставя на местопрестъплението? В смисъл, защо е избрал точно тях? — попита Кевин.

— Порових се онлайн — каза Тони. — И разговарях с една от преподавателките по английска литература в университета. Според нея всички тези писателки са включени във феминисткото движение, дори ако самите те не са се приемали задължително като феминистки.

— Това е полезна информация — каза Карол. — Но големият въпрос си остава: как да се възползваме от това, което знаем, за да стигнем до следващата жертва? И как да съберем улики, с чиято помощ бихме могли да го спипаме?

Тежката желязна врата изкънтя като неумело ударена камбана. Тони посегна към електрическия ключ и влезе в библиотеката си. Затвори вратата, заключвайки се в товарния контейнер, сред лабиринта от лавици и купчините кашони, които още чакаха да бъдат разопаковани. Искаше да се опита да състави профил и имаше нужда от спокойствие, за да го обмисли. Дори след като всички от екипа си тръгнаха, за да изпълняват задачите си („Проверете кого атакуват троловете сега, разговаряйте с полицаите, разследвали самоубийствата, за да разберете има ли свидетели, търсете сведения за жени-писателки, които са се самоубили…“), в неделя „Стийлър“ не беше място, на което можеш да се усамотиш. Хората, живеещи на лодки, закотвени по канала, бяха много общителни; неделите бяха повод да организират партита и барбекюта, да посвирят и да попеят.