Вал Макдърмид - Да разбиеш мълчанието

— Мхм. Репортажът трябваше да е излязъл на следващия ден, има си правила за тези неща — каза бавно Стейси, плъзгайки пръсти по клавиатурата, без да натиска клавишите. Пола я беше виждала често да прави така, когато обмисляше как да постъпи.

— Освен това — продължи Пола, — в съда тя не би била регистрирана като „Карол Джордан, бивш главен инспектор от полицията“, щеше да фигурира в списъка на обвиняемите само с име и адрес. А те не биха означавали нищо за човека, който следи съдебните заседания за „Халифакс Куриър“. Ако там бяха забелязали нещо, материалът по-скоро щеше да е нещо от рода на „повреден дрегер хвърля четирима шофьори сред ада на подозренията“.

— Ти си права, някой от полицията ги е осведомил — Стейси се изправи и леко избута Пола встрани от мониторите. — Кофеин и захар — каза тя. — Познавам, когато страдаш от недостиг на стимуланти. Върви да пушиш на балкона, докато аз се оправям тук с тези неща.

Стъписана, Пола се подчини. Силициевата Стейси беше вече друга жена. Любовта полека отмиваше хладната отчужденост от личността ѝ. Скоро вече щеше да бъде като силоните от „Бойна звезда: Галактика“, неразличима от истинските хора. Пола се облегна на перилата на малкия балкон и се загледа невиждащо в града. Кой държеше толкова много новият отдел за борба с особено тежки престъпления да се провали и защо искаха да ги препънат дори още преди да са почнали работа?

— Като че ли са малко — измърмори тя, вдигайки яката на якето си, за да се предпази от острия ветрец, който разклащаше върховете на дърветата.

Стейси я повика обратно вътре и двете седнаха край кухненската маса пред кана зелен чай и куп препечени кифлички с масло.

— Сам не е ли тук днес? — попита Пола, посягайки към кифличките и желето от ревен с джинджифил.

— Не, излезе с приятелите си — отвърна Стейси, вземайки каната с чая.

— И така, струва ми се, можем да приемем, че това е умишлено издадена информация от служител на полицията. Някой, който иска да ни прецака още преди старта.

Стейси започна да налива.

— Не може да се каже, че по този начин стесняваме много кръга на заподозрените. Блейк трябва да е бесен, че тя се връща и ще разследва убийствата на негова територия, без да е длъжна да се отчита на него. Главен инспектор Фийлдинг я мрази в червата, защото Карол направи така, че тя да изглежда още по-глупава, отколкото е в действителност. Ето ти двама кандидати, за които се сетих без замисляне.

— Главен инспектор Франклин също няма да е доволен. Отношенията между двамата имат предистория. Карала е през годините него и хората му да изглеждат като последни тиквеници. После служителите му извършват основателен арест — всъщност четири основателни ареста, а някакъв шеф в министерството решава, че в участъка на Франклин Карол Джордан е по-необходима, отколкото спазването на закона. На негово място щях да съм извън себе си от ярост.

Стейси се взираше в чая си.

— Той има основание. Не съм напълно уверена в правотата на начина, по който се събрахме.

— Въпрос на преценка, нали? Знаем колко добри дела е извършила Карол Джордан в миналото. Знаем, че е способна да извърши много добри дела и в бъдеще. А това е едно съвсем дребно провинение.

— Този път е било дребно — каза сурово Стейси. — Рискува доста от години, и ние и двете го знаем.

— Но нали тъкмо това я накара да спре да пие. Ето един крайно позитивен резултат от станалото. Знам, че от гледна точка на чистия морал е съмнително, но ми се струва, че ползата е много по-голяма от отрицателния ефект.

— Трябва да изчакаме. Тези тримата — Блейк, Фийлдинг и Франклин — са първите, за които се сетихме. Сигурно има и много други. Шест регионални звена са включени в този проект — сигурно и други ченгета ѝ имат зъб. Шефовете сигурно са вбесени, че им отнемат ефектните случаи. Главни инспектори, които мислят, че е трябвало да изберат тях вместо нея — тя сви несигурно рамене, сякаш за да покаже, че не е привикнала на толкова оживени дискусии.

Пола разбъркваше чая си и си взе нова кифличка. Бяха точно каквито ги харесваше. Малко хрускави, а маслото направо течеше от тях. Добре, че Елинор не можеше да я види.

— Трябва да открием кой се крие зад всичко това, защото този човек може да не се ограничи с един опит за саботаж. Вероятно няма да действа прибързано, но тук се чувства истинска злонамереност. Трябва да смажем тези опити, Стейси.

— Какво предлагаш да направим?

Стейси гризеше кифлата си, избягвайки погледа на Пола. В това нямаше нищо ново; беше изградила кариерата си благодарение на своята способност да се потапя дълбоко в себе си, когато трябваше да си изясни нещо.