Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Евънс се взря отново в бележката и в микробуса настана дълго мълчание. Гелър тракаше на клавиатурата. Кейдж изучаваше картата. Лукас си играеше с кичур от русата си коса. Ако не беше хладното изражение на очите ѝ, човек би приел жеста за някаква закачка.

Гелър се отдръпна от компютъра, екранът просветна.

— Да убиват деца — промърмори психологът, поклати глава и остави бюлетина.

Изведнъж работата потръгна. Паркър си спомняше такива случаи от времето, когато работеше в Бюрото. Чакаш с часове, понякога с дни, и в един момент започват да се появяват следи, факсът изплю един лист. Харди го взе и зачете:

— От Градоустройствения отдел е. Списъкът на новите строежи и сградите, определени за разрушаване, в Грейвсенд.

Гелър извика картата на квартала на монитора и отбеляза местата с червено, докато Харди му ги диктуваше. Бяха десетина.

Лукас се обади на Джери Бейкър и му даде местоположението на строежите. Той я увери, че хората му веднага ще се заемат с търсенето.

След десетина минути гласът му отново прозвуча но радиостанцията:

— Тук Новогодишен водач две, до Новогодишен водач едно.

— Казвай — подкани го Лукас.

— Един от отрядите попаднал на някакъв магазин за битови стоки. На „Мокингбърд“ и Седемнайсета.

Тоби Гелър веднага означи кръстовището на картата.

„Дано да излезе нещо — помисли си Паркър. — Дано…“

— Продават листове и химикалки, каквито описахте. И стоките са изложени срещу прозореца. Някои от пакетите с листове са избелели от слънцето.

— Да! — прошепна Паркър.

Всички участници в екипа се наведоха напред и впериха очи в картата върху монитора на Гелър.

— Джери — обади се Паркър, без да си дава труд да използва кодовите наименования, по които оперативните агенти толкова си падат, — една от сградите, определени за разрушаване, се намира на две преки на изток от магазина. На „Мокингбърд“. Прати хората си да търсят в тази посока.

— Прието. Новогодишен водач две. Край.

Скоро след това телефонът иззвъня. Лукас вдигна. Послуша известно време. После подаде слушалката на Тоби Гелър.

Гелър слушаше, кимайки от време на време:

— Страхотно. Пратете го тук, на специалната факслиния на ПКП четири. Имате ли номера? Добре. — Затвори и се обърна към останалите: — От Комтех. Списъкът на АИД в Грейвсенд е готов.

— Какво? — почуди се Кейдж.

— Абонатите на Интернет-доставчиците.

Факсът иззвъня и отпечата друг лист. Паркър го погледна без особена надежда. В Грейвсенд имаше повече абонати за Интернет, отколкото бе очаквал — около петдесет.

— Някой да ми продиктува адресите — подкани Гелър, — за да ги въведа в компютъра.

Харди зачете. Пръстите на компютърния специалист затанцуваха лудо по клавишите. Почти веднага щом детективът прочетеше някой адрес, на екрана се появяваше червена точка.

След две минути всички адреси бяха отбелязани. Паркър се убеди, че не е имало причина да се тревожи. В половинкилометров радиус около магазина и подложената на разрушение сграда имаше само четирима абонати.

Лукас се обади на Джери Бейкър и му ги прочете:

— Съсредоточете се върху тези четирите. Ще се срещнем пред магазина. Там ще е новият оперативен щаб.

— Прието. Край.

— Хайде — подвикна Лукас на шофьора на микробуса.

— Чакай — извика Гелър. — Вие минете през този празен парцел. — Посочи го на екрана. — Пеша ще стигнете по-бързо, ще дойдем по-късно с колата.

Харди започна да облича якето си, но Лукас поклати глава:

— Съжалявам, Лен… Помниш ли какво си говорихме? Искам да останеш в колата.

Младият полицай вдигна ръце, погледна отчаяно Кейдж и Паркър:

— Искам да върша нещо .

— Лен, може да се стигне до престрелка. Имаме нужда от хора, които умеят да водят преговори, и от добри стрелци.

— Ама той не е добър стрелец — възрази Харди, кимайки към Паркър.

— Той е криминолог, ще участва в огледа на местопрестъпленията.

— Значи просто да си седя на задника, така ли?

— Съжалявам; Налага се.

— Както кажеш — примири се той, свали си якето и седна. — Благодаря. Си Пи, ти също остани. Ще пазиш командния център.

Всъщност, както предположи Паркър, имаше предвид да гледа Харди да не направи някоя беля. Едрият агент разбра какво се иска от него и кимна.

Лукас отвори вратата на микробуса. Кейдж слезе. Паркър облече якето си и ги последва. Щом стъпи на земята, Лукас попита:

— Взе ли си…

— В джоба ми е — отвърна кратко той.

Опипа тежкия пистолет, за да се увери, че не го е изгубил пак, и забърза след Кейдж, който леко подтичваше през пущинака.