Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Вратата се отвори и един мъж с емблема на ФБР на шлифера кимна за поздрав на Лукас.

— Здравей, Стив — отвърна тя.

— Агент Лукас, доктор Евънс е тук.

Психологът.

В микробуса влезе друг мъж.

— Добър вечер. Аз съм Джон Евънс — представи се той.

Беше по-нисък, отколкото можеше да се съди по плътния му, спокоен глас. Тъмната му коса бе леко посивяла, късата му брада — грижливо оформена. Паркър веднага го хареса. Изглеждаше винаги готов да се усмихне и носеше стари памучни панталони, сив пуловер и тежка, износена раница вместо куфарче. Движеше бързо очи и преди да влезе, огледа внимателно всички в микробуса.

— Благодаря, че се отзовахте — поздрави го Лукас. — Това са агенти Кейдж и Гелър. Този там е агент Ардъл. Детектив Харди. А аз съм Лукас. — Погледна Паркър, той ѝ кимна. — А това е Паркър Кинкейд, специалист по анализа на документи, работил преди години за Бюрото. Той е тук инкогнито и ще ви помолим да не споменавате пред никого за участието му.

— Разбирам. И аз често работя инкогнито. Мислех да си правя страница в Интернет, но реших, че ще си навлека много ядове. — Настани се на един стол. — Чух за инцидента в театър „Мейсън“. Какво точно става?

Кейдж го запозна накратко със случая: стрелбата в метрото, смъртта на изнудвача, анонимното писмо и убиеца.

Евънс погледна снимката на мъртвия престъпник.

— Значи опитвате да отгатнете действията на съучастника му — каза.

— Точно така — потвърди Лукас. — На оперативния отряд са му достатъчни петнайсет минути, за да го залови в която и част на града да се намира. Само петнайсет минути. Преди това обаче трябва да го открием.

— Чували ли сте това прозвище преди? — намеси се Паркър. — Гробокопача.

— Имам доста голям криминален архив. Когато чух за случая, потърсих името. През петдесетте в Калифорния имало човек, известен като Гробаря. Няколко месеца след като влязъл в затвора, го убили. В „Обиспо“. Не е участвал в секта или нещо подобно… През шейсетте в Сан Франциско били арестувани няколко членове на банда, наречена „Гробокопачите“. Главно за дребни провинения, преди всичко кражби от магазини. Нищо сериозно. В Скотсдейл пък върлувала банда мотоциклетисти, които се именували „Гробарите“. Участвали в някои нападения с цел грабеж. Само че се разпаднали в средата на седемдесетте, за никого от отделните членове няма сведения.

— Обадѝ се в скотсдейлската полиция и виж дали имат нещо за тях — нареди Лукас на Гелър.

Агентът се зае с телефона.

— И така, „Гробокопача“ се споменава в единствено число само в един случай през трийсетте в Англия. Някой си Джон Барнстол. Бил благородник, виконт или нещо подобно. Живял в Девън. Твърдял, че има семейство, но живеел сам. Оказало се, че Барнстол убил жена си, децата си и още двама или трима местни фермери. Бил изкопал цяла система от тунели под имението си и там държал труповете. Балсамирани.

— Гадост — промърмори Харди.

— Затова журналистите го нарекли „Гробокопача“, заради тунелите. Една лондонска банда през седемдесетте приела същото име, но били дребни риби.

— Има ли вероятност изнудвачът или самият Гробокопач да са научили за Барнстол? — попита Лукас. — Да са го използвали като модел за подражание?

— На този етап не мога да кажа. Нуждая се от повече информация. Трябва да открием нещо характерно в поведението му.

Характерно, замисли се Паркър. Откриването на характерни черти в текста на някой документ е единственият начин да се определи дали е фалшификат: наклонът на буквите, началото и краят на думите, формата на малките букви, които излизат под реда, степента на „треперене“. Нито една характеристика на почерка не може да се разглежда отделно от другите.

— Трябва да знаете още нещо — каза той на Евънс. — На Гробокопача и съучастника му може да не им е за пръв път.

— Един писател на свободна практика се свърза с нас — обясни Лукас. — Убеден е, че този случай е част от серия подобни престъпления.

— Къде?

— В Бостън, едно от предградията на Ню Йорк и Филаделфия. Навсякъде е едно и също. Основното престъпление е грабеж или изнудване с убийства за отвличане на вниманието.

— Всичките ли са свързани с пари?

— Да — отвърна Паркър. — Единия път — със скъпоценности.

— Тогава не виждам да има връзка с Барнстол. Неговата диагноза вероятно е параноична шизофрения, не обикновено антисоциално поведение като при вашите престъпници. Бих искал още информация за престъпленията в другите градове. И повече подробности за метода им на действие тук.