Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Лукас пристъпи към него:

— Дръж ли езика зад зъбите, докато не ти разрешим да говориш! — Беше бясна. — Ясно ли е!

Звучеше страшно. Тъй като задържаният не отговори, тя клекна и прошепна на ухото му:

— Ясна ли съм?

— Да — промълви той.

Кейдж извади една от визитните картички на Слоун от портфейла. Показа я на Лукас и Паркър. Пишеше: „Охранително бюро на Североизточния район“.

— Частен детектив е — установи Кейдж.

— Не се издирва — обяви агентът, който проверяваше полицейските управления.

Лукас кимна на Кейдж.

— За кого работиш? — попита агентът.

— Не съм длъжен да отговарям.

— Напротив, Анди, длъжен си.

— Длъжен съм да пазя самоличността на клиента си в тайна.

Появиха се още двама агенти.

— Всичко ли е под контрол? — попита единият.

— Да — измърмори Кейдж. — Изправете го.

Вдигнаха го грубо. Слоун погледна между краката си. Мокрото петно на панталоните не го смути, а го ядоса.

— Мръсници — изсъска той на Кейдж. — Завършил съм право. Хубавичко ще ви накисна, мога да го направя! Тук съм на обществено място и…

Лукас, застанал зад гърба му, се наведе:

— За… кого… работиш?

Паркър обаче пристъпи напред, даде знак на Кейдж да се отмести, за да не закрива светлината от близката лампа, и се взря в лицето на задържания.

— Чакайте, аз го познавам.

— Сериозно? — удиви се Лукас.

— Да. Виждал съм го в закусвалнята до нас. И мисля, че и още няколко пъти през последните два дни.

Кейдж леко подритна задържания:

— Следиш приятеля ни? А? Това ли правиш?

О, не. Паркър най-сетне разбра. Господи…

— Работи за Джоан Маръл — обяви той.

— За кого?

— За бившата ми жена.

Лицето на Слоун остана безизразно.

Паркър бе отчаян. Затвори очи. По дяволите… До тази вечер всеки сантиметър от лентата на частния детектив показваше Паркър като грижовен баща. Баща, който ходи на родителски срещи, кара децата си по трийсет километра на ден на училище и на тренировки, готви, пазарува, чисти, бърше сълзи и сополи и учи хухалите да свирят на пиано.

Тази вечер обаче… една-единствена вечер Слоун бе станал свидетел как Паркър се забърква в една от най-опасните полицейски акции в града. А децата му бяха поверени на грижите на бавачка в най-празничната вечер на годината… „Както знаете, господин Кинкейд, съдебната система предпочита да остави децата при майката. Във вашия случай обаче ние сме склонни да ги оставим под ваше попечителство, стига да докажете пред съда, че професията ви по никакъв начин няма да навреди на Роби и Стефани…“

— Така ли е? — обърна се заплашително Кейдж към Слоун.

— Да, да, да. Тя ме нае.

Кейдж видя изражението на Паркър и го попита:

— Това проблем ли е?

— Да, голям проблем.

„Колкото краят на света…“

Кейдж хвърли поглед на частния детектив, после се обърна пак към Паркър:

— Заради попечителството върху децата ли?

— Да.

— Махайте го оттук — нареди с отвращение Лукас. — И му върнете камерата.

— Счупена е — изсъска Слоун. — Ще си платите за това!

Кейдж му свали белезниците. Частният детектив се изправи несигурно:

— Май съм си навехнал пръста на крака. Страшно боли.

— Съжалявам, Анди — извини се Кейдж. — А как са китките?

— И те ме болят. Казвам ви, ще подам жалба. Много стегнато ми ги сложи. И аз съм слагал белезници. Нямаше нужда да ги слагате толкова стегнато.

— Анди — почна Кейдж, — ти ли ни следеше по Девета улица тази вечер? Преди час.

— Може и да съм бил аз. Ама и там не съм нарушил нито един закон! Вижте какво, полицай, на обществени места мога да си правя каквото ми душа иска.

Кейдж се приближи до Лукас и ѝ пошепна нещо. Тя се намръщи, погледна часовника си и кимна неохотно.

— Вижте, господин Слоун — заговори Паркър, — не може ли да се разберем някак?

— Да се разберем ли? За какво да се разбираме? Вече дадох записа на клиентката си, разказах и какво съм видял. Всичко е записано. Мога и вас да съдя.

— Ето ти портфейла, Анди — каза Кейдж и му го подаде.

След това се наведе и му зашепна. Слоун понечи да каже нещо, но Кейдж вдигна пръст да мълчи. Слоун продължи да слуша. След две минути Кейдж свърши. Погледна Слоун в очите. Частният детектив не обели думичка. Кейдж поклати глава и се усмихна.

Върна се при Лукас и Паркър. Слоун го последва.

— Сега, Анди, кажи на господин Кинкейд кой ти е работодателят — подкани го агентът.

Паркър бе загубил всяка надежда, не обърна особено внимание на думите на частния детектив.