Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Не много. Засега. Ето ви истинския образ.

Той натисна някакви клавиши, образът се смали, започваха да се различават фигури. В театъра бе тъмно и задимено, цареше безпорядък. Навсякъде тичаха и скачаха хора.

— Когато престъпникът започнал да стреля, някакъв турист включил камерата си — обясни Си Пи.

Гелър натисна още клавиши и картината стана малко по-ясна. След това спря кадъра.

— Това ли? — попита Кейдж и посочи в единия край на екрана. — Това ли е той?

— Да — отвърна Гелър.

Отново пусна записа, този път на забавен кадър.

Паркър не виждаше нищо определено. В салона бе тъмно, камерата постоянно играеше. На забавения кадър се видя как от средата на един тъмен силует проблесва слаба светлина — това явно бе Гробокопача.

— Направо страх да те хване — отбеляза Харди. — Да не виждаш какво точно става.

Паркър мислено се съгласи с него. Лукас се наведе и се взря в екрана.

— Това сега е един от най-ясните кадри — обяви Гелър.

Отново спря кадъра. Увеличи картината, но разделителната способност намаля. Скоро екранът се превърна в хаос от тъмни и светли квадрати.

— Опитвам да подобря разделителната способност, за да видим лицето му. Почти съм сигурен, че е бял. Засега обаче само това мога да кажа.

Паркър бе забелязал нещо.

— Я върнѝ малко. Бавно.

Гелър затрака по клавиатурата, квадратчетата намаляха и започнаха да се сливат.

— Стой — нареди Паркър.

Гробокопача се виждаше от гърдите нагоре.

— Вижте това.

— Кое? — попита Лукас.

Харди присви очи:

— Нищо не виждам.

Паркър потропа по екрана. В средата на силуета, където вероятно се намираха гърдите на Гробокопача, имаше няколко светли квадратчета, заобиколени от по-тъмни под формата на буквата V, оградени на свой ред от още по-тъмни.

— Това е отражение — промърмори нервно Лукас; погледна часовника си.

— Откъде ще дойде светлина, за да се отразява? — настоя Паркър.

Погледаха известно време. Накрая по лицето на Гелър се разля усмивка:

— Ха! Май се сещам какво е.

— Какво, Тоби?

— Ти добър католик ли си, Паркър?

— А, не.

Беше презвитерианец по стечение на обстоятелствата, но вярваше повече в религията „Междузвездни войни“, отколкото в която и да било теологична теория.

— Бил съм в йезуитско училище — обади се Харди. — Ако това ще помогне.

Гелър обаче явно не се интересуваше от ничии религиозни убеждения:

— Да пробваме с това.

Извъртя се със стола си, издърпа едно чекмедже и извади малък дигитален фотоапарат. Подаде го на Паркър и го свърза с компютъра. След това сгъна надълго две листчета и ги сглоби под формата на кръст. Разкопча горните две копчета на ризата си и допря кръста до гърдите си.

— Хайде, снимай. Само натисни копчето.

Паркър го снима и му върна фотоапарата. Гелър натисна няколко клавиша и на екрана на компютъра се появи тъмният му образ.

— Готин пич, а? — пошегува се той.

Продължи да трака по клавиатурата. Намести светлия хартиен кръст по средата на екрана. След това увеличи образа. Кръстът изчезна и се превърна в същата комбинация от светли и тъмни квадратчета както на записа.

— Единствената разлика — отбеляза компютърният специалист — е, че неговият е жълтеникав. Значи нашият човек носи златно разпятие.

— Прибави го към описанието на престъпника — нареди веднага Лукас. — Изпрати го на оперативния отряд и им кажи, че със сигурност е бял.

Кейдж се обади по радиостанцията на Джери Бейкър, за да му съобщи информацията.

Знаеха един-единствен отличителен белег на Гробокопача — че носи кръст.

Беше ли религиозен?

Дали не носеше кръста като талисман?

Или го бе смъкнал от трупа на някоя от жертвите си като трофей?

Телефонът на Кейдж иззвъня. Той послуша известно време. Затвори. Вдигна разочаровано рамене:

— Беше моят човек от Съюза на авиаторите. Обадили са се до всички фирми за хеликоптери под наем в района. Мъж, отговарящ на описанието на изнудвача, е поръчал чартърен полет в Клинтън, Мериленд. Представил се е като Гилбърт Джоунс.

— Джоунс ли? — попита саркастично Си Пи. — Доста оригинално.

— Платил в брой — продължи Кейдж. — Пилотът трябвало да вземе някакъв товар от Феърфакс, след това да отиде някъде другаде, но Джоунс не му казал къде. Щял да се обади с допълнителни инструкции в десет и половина тази сутрин, но не се обади. Пилотът е чист.

— Джоунс не му ли е дал адрес или телефонен номер?

Кейдж вдигна красноречиво рамене: „Да, но фалшиви.“