Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Кой беше този човек? Къде живееше? За какво мечтаеше? Какви геройства бе извършил? Имаше ли семейство? Какво обичаше да яде? Дали не беше самоук музикант или художник?

По-справедливо ли беше да изживее жалкия си живот докрай? Или беше по-добре да умре веднага, бързо, преди болката и разочарованията да изсмучат силите му?

В този момент обаче Чизман забеляза, че вратата на микробуса се отваря и няколко души изскачат навън. Онази жена — Лукас — се появи малко след тях.

Затичаха се.

Чизман хвърли няколко банкноти на бара и стана.

— Хей, не искаш ли да чуеш за камиона ми?

Без да пророни дума, едрият мъж се отдалечи бързо към вратата, блъсна я и се втурна след агентите през пустеещите парцели на Грейвсенд.

18.35

Докато екипът се срещне с Джери Бейкър, двама агенти вече бяха открили скривалището.

Беше олющена двуетажна къща през два входа от една скоро съборена стара постройка. Всичко наоколо бе в глина и раздробени тухли.

— Показах на едно семейство от другата страна на улицата снимката на изнудвача — обясни Бейкър. — През последните няколко седмици го виждали три-четири пъти. Все гледал в земята и бързал. Никога не спирал, не разговарял с никого.

Около сградата се бяха разположили двайсетина агенти и полицаи.

— Кой е неговият апартамент?

— Долният. Изглежда празен. Горния етаж вече го проверихме.

— Говорихте ли със собственика? Каза ли ви името? — попита Паркър.

— От фирмата по поддръжката научих, че наемателят се казвал Гилбърт Джоунс — обади се един агент.

По дяволите… Пак това фалшиво име.

— Номерът на социалната му осигуровка е на името на човек, починал преди пет години — продължи агентът. — Престъпникът се е абонирал за Интернет под същото име, Гилбърт Джоунс, с дебитна карта на това име. Според банковите документи това е постоянният му адрес. Всичко е фалшиво.

— Ще влизаме ли? — попита Бейкър.

Кейдж погледна Лукас:

— Чувствайте се поканени.

Бейкър се посъветва с Тоби Гелър, който наблюдаваше монитора на лаптопа си. Към апартамента на долния етаж бяха насочени няколко сензора.

— Студено като мъртва риба — докладва Тоби. — Сензорите за инфрачервено излъчване не показват нищо, а единствените звуци, които регистрирам, са от радиатор и компресора на хладилника. Вероятността да е чисто е десет към едно, но ако искате да сте сигурни, трябва да проверите по-внимателно за топлинно излъчване. Някои лоши момчета се крият доста добре.

— Запомнете, Гробокопача сам си сменя уплътнението на заглушителя, значи знае какво прави — предупреди Лукас.

Бейкър кимна, след това си сложи бронираната жилетка и каската и извика още петима агенти:

— Внезапно нападение. Прекъсваме захранването и влизаме едновременно през главния вход и през прозореца на спалнята. Имате пълна свобода да неутрализирате при най-малкия риск. Аз влизам пръв през вратата. Въпроси?

Нямаше въпроси. Агентите бързо заеха позиции.

Паркър се отдръпна. Маргарет Лукас стоеше с профил към него и наблюдаваше внимателно къщата. Изведнъж се обърна и забеляза, че я гледа. Хвърли му хладен поглед.

Да върви по дяволите, помисли си Паркър. Още ѝ се сърдеше за скандала, който му бе вдигнала заради пистолета. Беше напълно ненужно да му се кара.

Лампите в къщата изгаснаха и веднага след това проехтя гърмеж — от 12-калибровото миниоръдие „Шок-лок“, с което агентите взривиха предната врата, фенерите, закрепени на дулата на автоматите им, започнаха да проблясват от вътрешността на апартамента.

Паркър очакваше всеки момент да чуе викове: „Не мърдай, на земята, федерални агенти…!“. Но нищо не наруши тишината. След няколко минути Джери Бейкър излезе и свали каската си:

— Чисто е.

Лампите в къщата отново светнаха.

— Сега проверяваме за бомби. Изчакайте още няколко минути.

Накрая един агент извика отвътре:

— Обектът е обезопасен.

Паркър се втурна напред и отправи гореща молитва към небето: „Моля те, Господи, нека този път намерим нещо — някоя следова улика, отпечатък, бележка с описание на следващата цел. Или поне нещо, което да ни насочи към родното място на престъпника, така че да проверим в общинските архиви и да открием Сълзата на дявола над буквите i и j … Нека свършим тази непосилна задача и да се върнем при семействата си.“

Кейдж влезе пръв. Паркър и Лукас го последваха, рамо до рамо. Мълчаливо.

В апартамента бе студено. Лампите светеха ярко. Мястото беше потискащо. Боядисано бе с бледозелена блажна боя. Подът бе кафяв, но по-голямата част от боята се беше олющила. Четирите стаи бяха почти празни. Във всекидневната имаше компютър, бюро, вехто кресло, няколко маси.