Джефри Дивър - Сълзата на дявола

Кенеди осъзна колко параноично звучат думите му и се изсмя сам на себе си. Джефрис също се засмя.

— Побърквам ли се, Уенди? — попита кметът.

— Тъй вярно, сър. Мой дълг е да ви кажа, че дъската ви започва да хлопа.

Кметът се отпусна на креслото си. Погледна календара на бюрото. Ако не беше Гробокопача, тази вечер щеше да посети четири приема. Във френското посолство, в Джорджтаунския университет, в централата на профсъюзите и — най-важното тържество, на което щеше да посрещне и идването на новата година — в Съюза на учителите афроамериканци в самото сърце на Югоизточния район. Тази група оказваше силна поддръжка на „Проект за бъдещето“ в учителските среди. Двамата с Клер трябваше да присъстват там тази вечер, като израз на солидарност. А сега, докато онзи изверг тероризираше града, за посещение на който и да било от тези приеми, за каквото и да било празнуване и дума не можеше да става.

Обхвана го гняв и той стисна слушалката.

— Какво? — попита любопитно Джефрис. — Какво смяташ да правиш?

— Нещо — промълви кметът. — Искам да направя нещо, по дяволите.

Погледна бележника си и започна да набира.

— Какво? — настоя, този път по-тревожно, Джефрис.

Кметът обаче вече се беше свързал с главната щабквартира на ФБР и затова не му отговори.

Прехвърлиха го през няколко инстанции, накрая в слушалката прозвуча остър глас:

— Слушам.

— Обажда се кметът Джери Кенеди. С кого разговарям? — Последва пауза. Кенеди, който често провеждаше лично служебните си разговори, бе свикнал с мълчанието, което предизвикваше името му.

— Специален агент Си Пи Ардъл. С какво мога да ви помогна?

— Тази агент Лукас още ли води разследването СТРЕЛМЕТ?

— Да.

— Мога ли да говоря с нея?

— Не е тук, сър. Мога да ви прехвърля на мобилния ѝ телефон.

— Няма нужда. Всъщност търся офицера за свръзка, детектив Харди.

— Изчакайте. Сега ще ви го дам.

След малко в слушалката се чу друг, по-колеблив глас:

— Ало?

— Харди ли е?

— Лен Харди слуша.

— Кметът се обажда.

— А, добре. Как сте, сър?

Младият мъж звучеше изключително внимателно.

— Бихте ли ме поставили в течение на последните новости по случая? Агенти Лукас и Кейдж ме държат в пълно неведение. Имате ли представа коя е следващата цел на Гробокопача?

— Не, сър — последва отговорът след пауза.

Прекалено дълга пауза. Харди лъжеше.

— Абсолютно ли никаква представа нямате?

— Не съм в течение.

— Нали сте офицер за свръзка?

— Заповядано ми е само да пиша доклад за хода на операцията. Агент Лукас каза, че ще докладва пряко пред началник Уилямс.

— Доклад ли? Глупости! Слушайте. Имам голямо доверие във ФБР. Те са специалисти. Интересувам се само скоро ли ще заловят убиеца. Говорете честно. Без увъртания.

Харди звучеше объркано:

— Имат някои следи. Мисля, че вече знаят в кой квартал е скривалището на изнудвача, на онзи, дето го премаза камион.

— Къде?

Нова пауза. Той си представи горкия Харди между чука и наковалнята, федералните от едната страна, шефът му от другата. Е, толкова по-зле за него.

— Не мога да давам поверителна информация на никого, сър. Съжалявам.

— Това е моят град и моите съграждани загиват в тази касапница. Искам да ми отговорите.

Последва ново мълчание. Кенеди погледна Уендъл Джефрис и той поклати глава.

Кенеди овладя гнева си. Опита да направи така, че думите му да прозвучат логично:

— Нека да ви кажа какво имам предвид. Престъпниците правят всичко това заради парите. Целта им не е просто да убиват.

— Мисля, че сте прав, сър.

— Ако имам възможността да говоря с убиеца, в скривалището му или там, където ще нанесе удара си в осем часа, може би ще го убедя да се откаже. Готов съм да преговарям. Може да се разберем.

Кенеди наистина си вярваше. Защото едно от уменията му (едно от нещата, по които си приличаше със съименника си от шейсетте) беше умението да убеждава. Ами да, така бе омаял двайсетина от най-непоклатимите президенти и изпълнителни директори на компании в Окръга, че да приемат допълнителния налог за „Проект за бъдещето“. Дори бе успял да измъкне от нещастния Гари Мос имената, замесени в скандала със строежите на училища.

Двайсет минути насаме с този убиец (дори пред дулото на проклетия му автомат) щяха да му стигнат. Все щете да постигне някакво споразумение.

— Както го описват — възрази Харди, — не мисля, че е склонен на преговори.

— Оставете на мен тази преценка, детектив. И така, къде е скривалището?