Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Заради децата.

— Ако се тревожиш за сигурността им, ще поставим охрана пред дома ти. Толкова агенти, колкото сметнеш…

— Страх ме е от бившата ми жена.

Лукас го изгледа с недоумение.

— От развода ни преди четири години аз се грижа за тях обясни Кинкейд. — Една от причините да останат при мен това, че работя вкъщи и професията ми не носи никакви рискове нито за тях, нито за мен. Затова се занимавам само с цивилни поръчки. Сега жена ми е решила да преразгледа въпроса за настойничеството. Не мога да позволя да научи за участието ми в това разследване.

— Няма никакъв проблем, Паркър — увери го Кейдж. — Ще работиш инкогнито. Как искаш да те наричаме?

— Наричайте ме, ако щете, филанкишията или Томас Джеферсън, само не и с истинското ми име. Утре в десет Джоан ще се появи вкъщи с някакви подаръци за децата. Ако научи, че в навечерието на Нова година съм ги оставил сами, за да работя по разследване… ще стане лошо.

— Какво обяснение им даде? — поинтересува се Лукас.

— Че някакъв приятел е заболял и трябва да го навестя в болницата. — Той размаха пръст към Кейдж: — Мразя да ги лъжа. Мразя.

Лукас си спомни хубавото му момченце.

— Ще направим всичко, което зависи от нас — увери го тя.

Той я погледна в очите (което се удаваше на много малко мъже) и каза:

— Не искам каквото зависи от вас. Или ще запазите участието ми в тайна, или се махам.

— Така ще бъде — отсече тя.

Погледна останалите. Си Пи, Гелър и Харди кимнаха.

Кинкейд свали якето си и го остави на един стол:

— Добре. И така, какъв е планът?

Лукас започна да му разказва за хода на разследването. Кинкейд само кимаше, без да пророни дума. Тя опита да прочете по лицето му дали одобрява действията ѝ. Накрая завърши:

— Кметът скоро ще излезе с обръщение към убиеца. Предложи да дадем парите на него. Няма да го каже направо, само ще намекне. Надяваме се убиецът да се свърже с нас. Парите са в няколко торби с предаватели в сейфа на хранилището. Можем да му ги доставим когато поиска.

— После Тоби ще го проследи до бърлогата му — продължи Кейдж. — Тактическият отряд на Джери Бейкър е в бойна готовност. Ще го пипнем, когато се прибере в скривалището си. Или ще му устроим засада по пътя.

— Каква е вероятността да го подмамите с парите?

— Не знаем — отвърна Лукас. — От бележката се вижда, че изнудвачът, онзи, който загина при катастрофата, е доста тъпичък. Ако и партньорът му, Гробокопача, е същият малоумник, може да не се подлъже.

От лекциите по психология на престъпността в Академията Лукас помнеше, че по-слабоинтелигентните престъпници са по-подозрителни от по-умните. Никога не импровизират, дори при промяна на обстоятелствата.

— Което означава — обясни тя, — че може да продължи да избива хора по начина, по който са го инструктирали.

— Дори не знаем дали убиецът ще чуе изявлението на Кенеди — добави Кейдж. — Може да не постигнем нищо, но просто нямаме никаква улика.

Лукас забеляза, че Кинкейд гледа Бюлетина за особено тежки престъпления, оставен на една маса. В този брой се описваше взривът в къщата на Гари Мос. Тези бюлетини съдържат подробно описание на престъплението и служат информация на полицаите, които може да поемат разследването, след като е стигнало до някакъв етап. Тук се описваше как децата на Мос едва оцелели от пожара. Паркър Кинкейд гледа бюлетина по-дълго, отколкото му искаше. Очевидно докладът за покушението срещу близките на информатора го разтревожи.

„Двете деца успели да се измъкнат от горящата сграда само с леки обгаряния.“

Най-сетне той отмести очи. Огледа оперативния център, телефоните, компютрите, бюрата. Погледът му спря върху монитора, показващ бележката на изнудвача.

— Не можем ли да работим другаде?

— Това е оперативният център. Какво му е? — учуди се Лукас.

— Не ни е необходимо толкова много пространство, освен това повечето от апаратурата не ни върши никаква работа.

Лукас се замисли:

— Имаш ли друго предложение?

— Да се качим горе — отвърна разсеяно Кинкейд, без да сваля поглед от бележката. — На горния етаж.

Паркър влезе в лабораторията за анализ на документи и огледа познатата му апаратура.

Два бинокулярни стереомикроскопа „Лайц“ с източник на светлина „Волпи интралукс“, стар апарат за спектрален анализ на „Фостър и Фриман“ VSC4 и най-новия му компютризиран събрат — VSC200, с източник на поляризирана светлина „Рофин“ и пригоден за работа под DOS и Windows. Освен това един жестоко експлоатиран апарат за електростатичен анализ „Фостър и Фриман“ и апарат за тънкослойна и газова хроматография за анализ на мастило и следови улики.