Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Накъде биеш? — попита Си Пи. — Нали вече го изпратихме в Куонтико?

Копие от бележката бяха изпратили в Бихейвиористичния отдел на Бюрото в Куонтико за психолингвистичен профил. Тоби Гелър вече чакаше резултатите пред един компютър.

— Не, не — отвърна Лукас, — там ще го сравнят с предишни случаи и ще определят степента на образование и коефициента му на интелигентност. Говоря за профил на характера. Графоанализ.

— Няма смисъл — чу се глас зад гърба ѝ.

Лукас се обърна. Някакъв мъж с дънки и кожено яке тъкмо влизаше в лабораторията. Носеше пропуск за посетител на врата си и голямо куфарче в ръка. Бяха ѝ нужни няколко секунди, за да го познае.

Кейдж понечи да каже нещо, но си замълча. Може би се опасяваше да не уплаши новодошлия.

— Арти ме пусна — обясни Паркър Кинкейд. Арти беше пазачът на служебния вход. — Още ме помни. След толкова години.

Кинкейд се стори съвсем променен на Лукас. У дома си имаше вид на свадлив стар ерген. Развлеченият пуловер и широките панталони засилваха това впечатление. В сегашното си облекло приличаше повече на „себе си“.

— Здравейте, господин Кинкейд — поздрави го с кимване тя. — Кое няма смисъл?

— Да си губите времето с графоанализ. Не можете да познаете характера на човека по почерка му.

Поучителният му тон я стъписа.

— Мислех, че много хора го правят.

— Също така много хора гледат на карти и говорят с починалите си роднини в отвъдното. Това е шарлатанство.

— Чувала съм, че върши работа — настоя тя.

— Пълна загуба на време — заяви делово той. — Ще се съсредоточим върху други неща.

— Ами… добре — склони Лукас; надяваше се да успее да го изтърпи.

— Здравей, Паркър — заговори Кейдж. — Познаваш ли Тоби Гелър? Тази вечер ще ни помага с компютрите и комуникационните системи. Хванахме го на път за един ски-курорт във Върмонт.

— В Ню Хемпшир — поправи го агентът; обърна вечно усмихнатото си лице към Паркър. — За извънредно заплащане съм готов на всичко. Дори да вържа тенекия на жена. Здравей, Паркър, слушал съм много за теб.

Двамата мъже си стиснаха ръцете.

Кейдж кимна към друго бюро:

— Това е Си Пи Ардъл, от регионалното управление. Никой не знае какво означава съкращението Си Пи, но на всички е известен така. Подозирам, че и самият той не знае.

— По едно време знаех — отвърна лаконично Си Пи.

— А това е Лен Харди. Той е офицерът ни за свръзка с полицията.

— Радвам се да се запознаем, сър — поздрави Харди.

Кинкейд му стисна ръката:

— Няма нужда от това „сър“.

— Дадено.

— Криминология ли работиш, или си детектив?

— Всъщност работя в Статистическия отдел — отвърна смутено Харди. — Всички други бяха по задачи, затова избраха мен.

— Къде е бележката? — обърна се Паркър към Лукас. — Оригиналната.

— В Криминоложкия отдел. Исках да потърсим още някой и друг отпечатък.

Кинкейд се намръщи, но преди да отвори уста, Лукас побърза да допълни:

— Казах им да използват само лазера, без нинхидрин.

Той вдигна вежди:

— Добре… работили ли сте криминология?

Стори ѝ се, че макар да одобрява решението ѝ за химическия анализ, той се опитва да я предизвика.

— Спомних си какво сме учили в Академията — отвърна хладно тя и се зае с телефона.

— Какво е това? — попита Харди. — Нин…

— Нинхидринът се използва обикновено за снемане на пръстови отпечатъци от хартия — обясни Лукас, докато набираше.

— Но — довърши мисълта ѝ Кинкейд — унищожава грапавините по листа. Никога не трябва да се използва, ако ще анализирате почерка на документа.

Лукас се обади в Криминоложкия отдел. Лаборантът ѝ докладва, че не е открил други отпечатъци и че веднага ще изпратят някого да донесе документа в оперативния център. Тя предаде думите му на другите от екипа.

Кинкейд кимна.

— Защо си промени решението? — поинтересува се Кейдж. — Как реши да дойдеш?

Кинкейд помълча няколко секунди, после отговори:

— Знаеш ли, за тези деца, които спомена? Ранените в то. Едно от тях починало в болницата.

— Лавел Уилямс — каза също толкова сериозно Лукас. — Научих за това.

Кинкейд се обърна към Кейдж:

— Ще ви помогна само при едно условие. Никой освен членовете на екипа да не знае за участието ми. Ако нещо се чуе, независимо на кой етап на разследването, напускам. Не искам дори да се разбере, че ви познавам.

— Ако това искате, господин Кинкейд… — започна Лукас.

— Паркър.

— Дадено — съгласи се Кейдж. — Може ли да попитам за причините?