Джефри Дивър - Сълзата на дявола

— Аз съм Джери Бейкър — обяви той и подаде ръка. — Вие сигурно сте Паркър Кинкейд.

Ръкуваха се. Новодошлият се огледа.

— Здравей, Маргарет.

Тя кимна в отговор.

— Вие ли сте специалистът по полевите операции? — попита Паркър.

— Да.

— Джери е осигурил няколко души от И и С — обясни Лукас.

Отдел „Издирване и следене“, спомни си Паркър.

— Също и неколцина добри снайперисти — добави Бейкър. — Умират да пострелят.

Паркър се настани на един стол и запита Лукас:

— Огледахте ли трупа на изнудвача?

— Да.

— Докладът готов ли е?

— Още не.

— Още не?

Паркър започваше да се тревожи. Имаше съвсем ясни планове за хода на разследването и виждаше, че Лукас също има толкова ясни идеи. Чудеше се доколко ще успеят да се разберат. Дали да подходи по-деликатно към нея, или по грубо? Като гледаше лицето ѝ, бяло и хладно като мраморен блок, реши, че няма време за любезности. В случай с толкова малко улики имаше нужда от колкото може повече П-та (познати персонални параметри на престъпника).

— Тогава по-добре да побързате — заяви той.

— Наредих да го придвижат незабавно — отвърна хладно Лукас.

На нейно място Паркър щеше да изпрати някого, Харди например, но реши да не започва с караниците отсега. Щеше да им даде още няколко минути. Обърна се към Бейкър:

— С колко души разполагаме?

— Трийсет и шестима от нашите и петдесетина от градската полиция.

Паркър се намръщи:

— Ще ни трябват още.

— Точно това е проблемът — намеси се Кейдж. — Повечето свободните са в повишена готовност заради празниците. В града има към двеста хиляди посетители. Освен това много агенти изпълняват охранителни задачи в обществени сгради, да не говорим за дипломатическите и правителствените приеми.

— Извадихме лош късмет, че се случи точно днес — отбеляза тъжно Харди.

Паркър се изсмя сухо:

— Не би могло да се случи в друг ден.

Младият детектив го изгледа с недоумение:

— Какво имаш предвид?

Паркър се канеше да отговори, но Лукас го изпревари:

— Престъпниците са избрали точно тази вечер, защото знаели, че няма да разполагаме с достатъчно хора.

— И заради многото гости от други градове — добави Паркър. — Убиецът си е уредил цяло шибано стрелбище. Той… — Спря, ужасѐн от собствените си думи. От живота с децата и усамотението беше омекнал. Никога не ругаеше и съобразяваше всичко, което казва, с хухалите. Сега почувства, че се е завърнал в предишния си начин на живот, живот, изпълнен с грубости и насилие. Като лингвист Паркър знаеше, че първото, което човек, попаднал в някаква компания, приема, е нейният начин на изразяване.

Той отвори куфарчето си — преносим комплект за изследване на документи. Вътре имаше различни инструменти. Също и една пластмасова фигурка на Дарт Вейдър. Подарък от Роби.

— „Използвай Силата“ — каза Кейдж. — Това ще е талисманът ни за тази вечер. Внуците ми обожават тези филми.

Паркър постави фигурката върху работната маса:

— Иска ми се да беше Оби Уан Кеноби — каза.

— Кой? — намръщи се Лукас.

— Ама не знаеш ли? — заекна удивено Харди.

Тя го изгледа на кръв и той се изчерви. Паркър също се изненада. Как е възможно някой да не знае за „Междузвездни войни“!

— Герой от един филм — обясни кратко Си Пи.

Лукас замълча и сведе очи към записката, която четеше.

Паркър извади лупата си, увита в черно кадифено парцалче. Беше „Лайц“, с дванайсет пъти увеличение, незаменим инструмент в работата му по документите. Джоан му я беше подарила за втората годишнина от сватбата им.

Харди загледа една книга в куфарчето. Паркър проследи погледа му и му я подаде. „Гъдел за мозъка“, том 5. Харди я разлисти и я подаде на Лукас.

— Хоби — обясни Паркър, докато тя преглеждаше книгата.

— О, този човек обожава главоблъсканиците — обясни Кейдж. — Така му викаха тук. Любителя на главоблъсканици.

— Това са упражнения за раздвижване на мозъка — оправда се Паркър. Погледна през рамото на Лукас и зачете на глас: „Един човек има три монети на обща сума седемдесет и шест цента. Монетите са сечени в САЩ през последните двайсет години, използват се като пълноценно платежно средство и една не е пени. Каква е стойността на всяка от монетите?“.

— Чакай, едната трябва да е едно пени — възрази Кейдж.

Харди погледна тавана. Паркър се запита дали и умът му е толкова изряден, колкото външността му. Полицаят се замисли за момент, после попита:

— Да не са юбилейни монети?