Джон Лескроарт - Фатална изневяра

— Може би вече не е така. Макар че нямам нищо против този поспалив тип да се завърне. Адски много ми липсва.

Джил се поколеба за миг.

— Когато се прибрах и теб те нямаше, без да оставиш бележка или нещо друго, много се притесних.

Да си дойдем на думата, помисли си Питър. Третата степен. Въздъхна.

— Не знаех, че ще се забавя толкова много. Просто имах нужда да изляза и да се разходя. Докато се усетя, вече бях в „При Маккарти" и минаваше полунощ. След което се прибрах. Съжалявам. Трябваше да се обадя или да оставя бележка. Не знам какво се случи.

— Защо? Да не си припаднал?

— Не. Нямам предвид, че буквално не знам какво се случи. Не съм припадал. Гледах мача, пих две питиета, поговорих с едни момчета. Може да съм пийнал повече от две питиета, защото съм си помислил, че ще ми помогнат да заспя. Знаем, че алкохолът действа по този начин.

Джил въздъхна.

— Не ми е приятно, че си искал да се махнеш от къщата. Не знам какво означава това.

— Нищо — излъга Питър. — Просто излязох, това е.

Обикновено се къпеше за по-малко от пет минути, но днес, след напрегнатия и мълчалив обяд със семейството си, остави водата да тече, докато не стана студена. Излезе, подсуши се и уви кърпата около себе си. Върна се в спалнята и намери Джил да седи до вратата в своя фотьойл, който използваше за четене, но нямаше книга в ръцете си. Вместо това беше скръстила ръце и гледаше пода.

— Хей — каза й Питър.

Тя му отвърна с половин уста:

— Хей.

Той седна на леглото срещу нея.

— Добре ли си?

Съпругата му си пое дълбоко въздух и го погледна, но бързо отмести очи от него.

— Джил?

След един дълъг момент тя му отговори:

— Чу ли, че телефонът звъня, докато беше под душа?

— Не. Кой беше?

— Джери Хобс. Каза, че трябвало да говори с теб за едно от делата ти.

— Днес?

— Така каза.

— Добре. Ще му се обадя. Джил отново погледна пода.

— Това ли е всичко? — попита Питър. — Какво има? Съпругата му отново го погледна.

— Не искам да се заяждам, Питър, но да, мисля, че нещо не е наред. Очевидно нещо не е наред. Виж се какъв си през последните два дни.

— Аз…

— Няма нужда да казваш нищо. — Джил вдигна ръце пред себе си. — След като му казах — на Джери, имам предвид, че си под душа и не можеш да говориш в момента, го поздравих, а той ме попита за какво. Напомних му за бутилката „Сребърен дъб", която ми каза, че е отворил в четвъртък след успеха си, но той само се засмя и каза, че вероятно става въпрос за друг Джери, защото определено не бил той. — Джил го изгледа сърдито и попита: — Какво, по дяволите, става, Питър? Защо ме излъга?

Отне му доста време, за да отговори. Знаеше, че това е неговата възможност да й разкрие, че му е писнало от този начин на живот и от плоското им съжителство заедно. Глождеше го отвътре. За два дни й беше изневерил два пъти и въобще не му пукаше как щеше да се почувства от това. Можеше да й каже сега и всичко да се промени.

Когато обаче погледна лицето й — изпълнено с очакване и страх, не му даваше сърце да направи този рязък скок. Не се смяташе за жесток човек. Не искаше да я наранява, а и нямаше енергията да минава през всичко, което щеше да последва. Затова избра по-лесния път, онзи, който винаги беше за предпочитане. Удобната лъжа.

— Предполагам, че просто… — подвоуми се отново. — Може би просто не исках да разбираш, че съм пил на работа.

— Може би, така ли? Не си сигурен?

— Не. Не съм.

— Изпил си бутилка вино на работа?

— По-голямата част от нея, да.

Джил кимна, докато осмисляше казаното.

— Откога е така? Да не искаш да ми кажеш, че си алкохолик? Мислиш ли, че трябва да се подложиш на лечение? Колко изпи снощи?

— Не знам. Шест или осем джина, може би дори повече.

— Повече от осем?

— Не знам. Не ги броих. А и не съм шофирал. Не е така всеки ден. Просто като започна…

— Не можеш да се спреш. Питър се подразни.

— Не исках да те притеснявам с това. Смятах да се справя сам.

— Питър. Чуй се само. Изпил си цяла бутилка вино в четвъртък — тонът й беше разумен и съчувствен — и осем или повече джина снощи. Така ли смяташ да се справиш? Имам чувството, че не успяваш.

Погледите им се срещнаха.

Питър не можеше да продължава да води този разговор. Да каже, че е алкохолик, беше все едно да заяви, че е Савската царица. Но докато не беше готов да разкрие истината, щеше да остави съпругата си да смята, че алкохолът е проблемът. Така щеше да прикрие безбройните си грехове.

Той първи отмести поглед.

Питър отговори на всичките правни въпроси на Джери по телефона, но когато затвори, осъзна, че това беше лесно и достоверно извинение, затова каза на Джил, че на работа се е заформила малка криза и се налага да отиде до службата — вероятно за не повече от два часа.