Джон Лескроарт - Фатална изневяра

Красавицата артистично погледна надолу към себе си — първо едната си страна, а после и другата. Имаше много за гледане там.

— Пфу — каза тя и двамата се засмяха. Непознатата протегна ръка.

— Даян.

Джеф и Бина Кук нямаха деца. Почти всяка вечер посещаваха някакво културно събитие — концерт, театър, опера, лекция, най-често филм — или вечеряха с приятели в ресторант или в домашна обстановка.

За да поддържат подобен начин на живот, още в началото на брака си, по-точно два месеца след спонтанния аборт на Бина, започнаха да планират полуофициални срещи за двама им в дома им в „Пасифик Хайтс" всяка събота на обяд. Това беше тяхното време през седмицата, в което имаха възможност да останат само двамата — спяха до 9:00 часа и правеха любов, след което ставаха от леглото, обличаха се и бяха готови за работа до обяд. Този график им служеше добре вече повече от десет години и нямаха намерение да го променят.

Сега имаха възможност да се насладят на топлота време — седяха на масата си за пикник на остъклената тераса, която гледаше към квартал „Марина", осветения от слънцето залив и Марин Каунти пред тях, а отляво парка „Президио" и Голдън Гейт Бридж. На масата имаше гевреци, три вида пушена сьомга, крема сирене, каперси, тънко нарязан червен лук, прясно изстискан портокалов сок и кафемашина „Курег". Вече бяха планирали предстоящата седмица, която се очертаваше да е чудесна — Нора Джоунс щеше да идва в „При Йоши", Исабел Алиенде щеше да говори пред „Комънуелт Клуб", а също така щяха да дегустират вино в „Пипърейд". Магията Сан Франци-ско продължаваше с пълна сила и едва сега намериха време да поговорят за вечерята в петък отпреди две седмици.

— Дали е прекалено скоро да поканим отново Рон и Питър? — попита Джеф. — Ще са минали три седмици оттогава, а последният път беше истински успех.

— Така беше, съгласна съм. Но не знам дали ти споменах, че се чухме с Кейт миналата седмица. Обади се, за да ни благодари и настоя следващия път да се съберем у тях.

— Предложи ли някаква дата?

— Не, не спомена нищо.

— В такъв случай — каза Джеф — те губят. Може би Питър и Джил ще искат да излезем заедно някъде. Само ние четиримата.

— Можем да го направим, но няма да ми е приятно да изключим Кейт и Рон. Особено след като беше така любезна да сподели колко много ги е харесала. Дори попита за номерата им. Затова си помислих, че ще организира нещо за всички ни съвсем скоро.

— Но досега не се е обадила.

— Не е.

Джеф въздъхна.

— Предполагам, че няма да настъпи краят на света, ако предложат няколко възможни дати. Може би утре ще се освободя за малко и ще проверя дали Питър е свободен.

— Наистина харесваш този човек.

— Да.

— Добре. Какво ще кажеш за следното? Мога да се обадя на Кейт и да й кажа, че не искаме да ги препираме, но наистина ни се иска отново да се съберем всички заедно, затова планираме нова вечеря за по-следващия петък, и ако иска да бъдем у тях, просто да каже. Ако ли не, винаги са добре дошли у дома.

— Елегантно решение, Бобче — нарече я мило Джеф, — струва си да опиташ. Но нека първо проверим как са с времето Питър и Джил. Да се уверим, че са свободни тогава. Какво ще кажеш?

— Здрасти, скъпи. — Джил се наведе над леглото, шепнеше много тихичко: — Буден ли си?

Питър се завъртя и главата му се показа изпод одеялата.

— Колко е часът?

— Около един. Момчетата си правят сандвичи със салам и тъй като са ти любимите…

— Ще стана.

— Кога успя да заспиш?

— Не знам. В два или три, някъде там.

— Започвам да се тревожа за теб. Питър я дари с тъжен смях.

— Добре дошла в клуба.

— Какво се случва с теб?

— Ще ми се да знаех. Вероятно е нещо на психическа основа. — На психическа основа, задникът ми, помисли си Питър. Много добре знаеше какво му има, но нямаше намерение да попада в капана, който съпругата му залагаше отново, като се правеше на мила, отзивчива и опрощаваща, за да й се извини и да й обещае, че ще промени поведението си, за да избегне всякакви брачни неприятности. Да се лиши от спонтанността си. От правото си да се забавлява. — Може би е от работата, но не мога да преценя какво точно.

— Не е заради нас, така ли?

Питър се пресегна и я хвана за ръката.

— Няма нищо общо с нас.

— Имам предвид, че ако искаш да направя нещо…

— Не е заради теб, скъпа. Можеш да бъдеш сигурна. Това е просто някакъв неприятен пристъп на безсъние.

— Точно от Господин Заспивам Навсякъде По Всяко Време.