Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Говориш мъдро, но…

— След като действаме, икономиката ще се стабилизира. Износните ни стоки ще станат по-евтини. Бизнесът ни ще процъфти. Хората няма да се страхуват да харчат. Доверете ми се, старейшина Чен.

— Правя го. Винаги си ми бил като син. За другите не мога да гарантирам. Те се тревожат за парите на обществото.

— Глупаво е.

— Един милиард долара не са нещо глупаво.

— След време ще имаме четири пъти по толкова. Взел съм мерки.

Старейшина Чен беше престъпник от изключително дълго време, за да пропусне конспирацията в думите на Лий.

— О?

— Съвсем скоро ще се случи нещо, което ще даде на страната ни всичката сила, която ни е необходима, за да се опълчим на американците.

Старецът се усмихна с беззъба усмивка.

— Мога ли да попитам какво?

— Търпение, старейшина Чен. Мога да ви кажа едно нещо. Когато се случи, ще разберете. Както и всеки човек по целия свят. Особено нашите американски приятели.

— Ще предам съобщението ти. Междувременно мога ли да им кажа, че ще можеш да им изплатиш инвестицията в твоята компания?

— Можете да ги уверите, че парите им са в безопасност.

Мъжете стигнаха до ролс-ройса на Чен. Единият от бодигардовете му държеше вратата отворена. Госпожица Мей седеше на задната седалка с ококорени очи. Лий виждаше, че тя трепери. Старейшина Чен се плъзна в колата с лекотата на мъж наполовина на неговата възраст и се разположи близо до младата жена. Погледна към Магнус.

— Един милиард долара, вицепремиер Лий. Да им кажа ли в понеделник?

Майкъл Грило напредваше.

Часът беше четири и тридесет следобед. Седеше на една от задните маси на „Би Ел Ти Стек" на „Петдесет и седма" и „Парк". Довършваше кафето си и оглеждаше заведението. Осветлението беше слабо и няколко посетители бяха седнали тук и там. Думите на Джеб Уошбърн, че Палантир е софтуерна програма, която правилно предсказва бъдещи събития, не му излизаха от главата. Не трябваше да действа предсказуемо. Щеше да посещава отново любимия си „Балтазар", когато свършеше работата. Дотогава щеше да промени начина си на действие, за да не бъде разпознат — и да не бъде предсказуем — за онзи, за Палантир, и за всеки друг, който можеше да наблюдава. Доволен, че никой от останалите посетители не му обръщаше никакво внимание, Грило се върна към работата си. Намираше се в безопасност… поне за момента.

Всяко разследване изискваше теория, хипотеза, около която да наредиш доказателствата и да изградиш случая си. Теорията на Грило беше, че човекът, който се наричаше Палантир, се беше обадил на Едуард Астър в петък сутринта. След това Астър беше напуснал Борсата, за да вземе някакво доказателство — писмено или друго — от него, което се е отнасяло до разследването.

Сега трябваше да потърси това доказателство.

Заразглежда бележника отзад напред, като започна от миналия петък и се връщаше седмица по седмица. Отбеляза 8 юли, понеделника след Деня на независимостта, като датата, в която разследването им беше започнало. Преди тази дата Едуард Астър се беше срещал с Пенелъпи Еванс не повече от три пъти на седмица. След осми двамата бяха започнали да се срещат по седем пъти на седмица. Нещо се беше случило.

Грило взе смартфона си и отвори файла, който беше получил от своя контакт в най-големия доставчик на телефонни услуги в страната, в който бяха всички входящи и изходящи обаждания на Едуард Астър през последните деветдесет дни. Свали файла на приложение, което сам беше разработил. То използваше прост алгоритъм, за да анализира на кои номера се беше звъняло най-много и на кои най-малко. Интересуваше се от номер, който беше звънял за първи и вероятно единствен път на 5 или 6 юли.

Приложението изведе три номера. Два бяха на мобилни телефони в района на Ню Йорк, а третият беше стационарен в Маями. Грило се разочарова, като установи, че никой от тях не съвпадаше с онзи, от който се бяха обадили на Едуард Астър миналия петък сутринта.

Номерът в Маями беше регистриран на корпорация за медицински продукти в Кий Бискейн. Обаждането беше траяло девет минути. Грило провери уебсайта на фирмата, за да потвърди, че наистина съществува, след което се обади на телефонния номер. Изненада се, когато вдигна изпълнителният директор. Майкъл се представи за агент на ФБР и установи, че директорът се е срещал с Астър по бизнес въпрос, за да разбере какви са условията да направи компанията си публична. Грило зачеркна номера от списъка си.