Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Бюрото?

— По-големите момчета. АНС издадоха специална заповед за следене на номера преди година.

Джеб Уошбърн спомена, че Палантир беше работил с Агенцията за национална сигурност. Стандартна процедура на агенцията беше да следи обажданията на своите контрактори и служители. Специалната заповед обаче беше нещо различно, тя беше запазена само за списък от избрани ценни мишени.

— Печелиш — съгласи се Майкъл. — Два бона стигат ли?

— Само защото те харесвам.

— Информацията ми трябва до час.

— Вече пътува, скъпи. И, Майк — добави жената, — повече не се обаждай.

Грило затвори телефона. След минута съобщението пристигна в сигурната му електронна поща и той отвори дълъг списък с телефонни номера, имена и адреси.

Изпи остатъка от кафето си и въздъхна с облекчение.

Сега вече имаше посока.

— Какво, по дяволите, се е случило с теб?

Както винаги Марв Шанк беше предвидил точния момент на пристигането на Астър. Стоеше до рецепцията и се залепи за него, докато вървеше по коридора.

— Не питай.

Шанк го хвана за ръката, за да го спре.

— Питам те. Астър се освободи.

— Видях затварянето. С какво разполагаме?

Марв стисна челюст, погледът му се луташе насам-натам, гневът струеше от всеки потен сантиметър на тялото му.

— Адвокатите са в конферентна зала едно — успя да каже след цяла болезнена секунда. — Брад Зарек е в конферентна зала две и като че ли е напът да получи сърдечен удар.

— Носи ли бейзболната си ръкавица?

— Каква ръкавица?

— Забрави. Какво става с Ревънтлоу?

— В офиса ти е.

— И?

— Усмихва се като котката, която е изяла канарчето. Астър спря в края на коридора и влезе в офиса на ФД.

— Сподели лошите новини.

Финансовата директорка на „Комсток" беше руса, слаба като хрътка жена на име Манди Прайс, която беше оставила съпруг и семейство, за да прави кариера и да бяга по маратони. Таблицата на стената сочеше, че тази година беше участвала в осем надпревари, а все още беше юли.

— Вътре сме с шестстотин милиона долара.

— С колко кеш разполагаме?

— Петдесет.

— Значи сме изгубили половината.

— Точно така. Във фонда са останали три милиарда — само акции, — но повечето позиции са негативни или засмукват вода. Ако продаваш, ще бъдеш сериозно ударен.

— Колко сериозно?

— След двата милиарда, които изгуби заради юана, и петстотин и петдесетте милиона, за да посрещнеш исканията за марджин? Има ли значение?

Астър пресметна всичко в главата си. Щеше да е вътре с повече от два милиарда от пет само за един следобед. Загуба над 50 процента. Усмихна се.

— Благодаря ти за новините. За момент се бях разтревожил.

Излезе от офиса и тръгна през търговския отдел. Не искаше да поглежда никого. С периферното си зрение забеляза, че Гудчайлд и Лонгфелоу излетяха от столовете си, готови да сипят обяснения. Вдигна ръка срещу тях. Изражението му беше достатъчно красноречиво. Дори не си помисляйте да се приближавате. Двамата британци разумно отстъпиха към безопасната зона на бюрата си.

Астър забави крачка, преди да влезе в офиса си. След като си тръгна от „Чери Хил", първо отиде в кабинета на доктора си. Ножът беше пропуснал всички важни вени, но беше отчупил парченце от костта му и вероятно беше наранил мускула. Лекарят искаше веднага да влезе в болница, за да го оперира. Астър го убеди да му направи двадесет шева, да му даде демерол и обеща да размисли, ако болката стане прекалено силна. След това се отби до дома си, за да си вземе душ и да се преоблече. Въобще не смяташе да се обажда на Джанет Маквей. Ако Алекс смяташе, че информацията му е толкова важна, можеше да й се обади сама.

Провери дали вратовръзката му е вързана задоволително. Потеше се и не се чувстваше удобно, почти не беше спал през последните два дни. Не искаше да изглежда точно по този начин за най-важната среща в историята на компанията си. Точно така. Това беше най-важната среща в кариерата му.

Погледна надясно. Конферентните зали се намираха до офиса му и там видя адвоката си от „Скадън", който стоеше спокойно на масата. В другата зала Брад Зарек крачеше напред-назад, притиснал телефона до ухото си, сякаш само така можеше да продължи да диша. Двамата можеха да почакат.

Астър влезе в офиса си.

— Септимъс. Радвам се, че дойде.

— Изненадан съм, че ме пусна, още повече че ми се обади — отвърна Ревънтлоу.

Ръкостискането на мъжа беше сухо и прекалено хлабаво, неизменната му усмивка подсказваше, че въобще не се сърди, че е бил отпратен по толкова груб начин предишния ден и че е бил повикан толкова бързо.