Кристофър Райх - Игра на милиарди

Нюйоркските номера принадлежаха на човек на име Антъни Ванцети, чийто адрес беше „Пето авеню" 910, и на „Мелсен Инкорпорейшън", чието седалище беше на „Четиридесет и шеста" и „Девето авеню". Грило видя, че „Пето авеню" 922 се намира близо до „Седемдесет и трета", където бяха едни от най-скъпите имоти в града. Разговорът беше продължил три минути. Потърси в „Гугъл" и установи, че Ванцети е голям инвестиционен банкер, който на 1 юли беше влязъл в борда на директорите на Нюйоркската фондова борса. Съществуваше възможност именно той да е осигурил информацията за започване на разследването на Едуард Астър, но по-вероятно беше човекът просто да е искал да се представи. Определено не се вписваше в описанието на Джеб Уошбърн за Палантир — брилянтен учен, работил за ДАРПА.

Грило определи участието на Ванцети в схемата като „съмнително".

Последният номер изглеждаше подозрителен от самото начало. Не намери нищо за „Мелсен Инкорпорейшън" в интернет. Адресът беше склад на UPS, което подсказваше за наета пощенска кутия. Обаждането беше траяло само двадесет секунди, толкова кратко, че беше възможно да е било грешка. Грило набра номера. Отговори някаква жена.

— Здравейте, Кристи е на телефона.

— Здравейте, обажда се Джон Стюарт от Нюйоркската фондова борса. Обаждам се във връзка с Едуард Астър.

— Кой?

— Едуард Астър. Бившият изпълнителен директор на Борсата.

— Мисля, че сте сбъркали номера. Не познавам никого с това име.

— Извинявам се, но според разпечатките ни някой от вашата компания е звънял на господин Астър на шести юли тази година.

— Невъзможно — отвърна жената. — Имам този номер само от седмица. Бихте ли повторили кой сте?

— Няма значение. Грешката е наша. Довиждане.

Грило си записа да се обади на контакта си в телефонната компания и да поиска повече информация за „Мелсен Инкор-порейшън". Доставчиците на телефонни услуги наистина заличаваха номерата, но изчакваха поне шест месеца, преди да ги дадат на някой друг.

Майкъл бутна стола назад и разхлаби вратовръзката си. В заведението бяха останали само двама посетители, а персоналът приготвяше масите за вечерната навалица. Помещението беше прекалено тихо. Имаше нужда от шум, за да мисли. Предпочиташе постоянната шумотевица и разговорите, на които се наслаждаваше в „Балтазар".

Следващата му задача беше да провери движението по кредитните карти на Астър. Мъжът беше използвал най-често своята „Виза". Грило се съсредоточи върху миналия петък. Имаше плащания към „Йелоу Каб" за 10 долара, „Старбъкс" на „Бродуей" и „Четиридесет и втора" за 12, „Боби Ванс Стекхауз" за 65 и „Барнс Енд Нобъл" на „Пето" за 200. Таксиметрови услуги за 10 долара нямаше да го отведат на разстояние по-голямо от 3 километра в коя да е посока. Сметката за 12 долара в „Старбъкс" вероятно беше за двама души, както и посещението в „Боби Ванс".

Грило състави картина как Астър напуска Борсата в 9:30, хваща си такси, за да се срещне с Палантир в „Старбъкс" на Таймс Скуеър, след което се връща в Борсата, за да запознае Пенелъпи Еванс с новините в „Боби Ванс". Това беше нещо, но не беше достатъчно.

Последното плащане за деня беше на стойност 225 долара в ресторант в Ойстър Бей. Астър като че ли беше кротувал в събота, имаше само един разход: двупосочен билет за Вашингтон, с който отлиташе на следващата сутрин.

Грило се обади на своя контакт в компанията за кредитни карти и поиска подробна информация за направените в петък плащания на Астър и точните часове, в които картата беше използвана. Остави телефона и потърси цигарите си в джоба. Имаше предчувствие за „Мелсен Инкорпорейшън". Кратката продължителност на разговора в комбинация с наетата пощенска кутия в UPS и невъзможността да намери предишния собственик на номера му подсказваха за нещо нередно. Обади се на контакта си в телефонната компания.

— Искам още нещо — каза той.

— Както винаги, нали?

Грило продиктува номера и поиска цялата налична информация за собственика, начина на плащане, датата на активиране и — което беше най-важното — списък с всички входящи и изходящи обаждания, направени през последните три месеца.

— Това ще ти струва допълнително.

— Вече удвоих цената. Този път ще ме черпиш.

— Не, скъпи, няма да стане.

Грило усети нотка на тревога в гласа на контакта си.

— Имаш ли нещо, което искаш да ми кажеш? Жената прошепна в отговор:

— Не си единственият заинтересован от този номер. Някои от големите момчета душеха наоколо преди теб.