Кристофър Райх - Игра на милиарди

Главният човек в една триада се наричаше Планински господар. Отговорният за финансите — Голяма планина.

Лий го заболяха бузите да се усмихва. Целта на посещението беше ясна. Никой не можеше да отрече, че старейшина Чен, даваше ясно да се разбере какви са намеренията му.

— Благодаря, старейшина Чен. Мога ли да ви предложа чай… или може би кафе?

— Кафе, гадост! Никога! Истинско бедствие от Запада. Чай. „Ред Лип", ако по някаква случайност имаш такъв в шкафа си. Черният дроб ме тормози.

— Разбира се. — Лий хвана подръка посетителя си и го поведе към стола. — Но първо трябва да седнете.

Носеше се слух, че старейшина Чен страда от рак и яде единствено супа от костенурка. Когато го погледнеше човек, беше трудно да прецени дали е здрав, или болен. Тежеше малко повече от четиридесет и пет килограма и походката му беше толкова нестабилна, че шепотът на дете можеше да го извади от равновесие.

Лий повика госпожица Мей и предаде поръчката за чая. Старейшина Чен настоя да я хване за ръката и да я гали прекалено дълго, като през цялото време й правеше комплименти за красотата й. Госпожица Мей беше умна, неуморна служителка, но притежаваше лицето на боксьор. Горкото момиче, помисли си Магнус. Не супата от костенурка държеше стария дявол жив. Могъщото синьо хапче го правеше.

Госпожица Мей се освободи и се завърна с горещия чай. Двамата мъже пиеха в мълчание. Изведнъж старейшина Чен остави чашата си и стана.

— Денят е прекрасен. Да се поразходим.

Лий погледна навън през прозореца. Небето представляваше гъст облак от гнило жълто, не се виждаше дори и следа от синьото. Емисиите от регионалните фабрики образуваха сериозен слой, който покриваше като одеяло града с вредни серни монооксидни частици.

— Чудесна идея. Винаги е хубаво човек да излезе навън. Двамата мъже напуснаха сградата и тръгнаха по Марсово поле. Бодигардовете на старейшина Чен ги следваха на десет крачки зад тях.

— Работата ти е невероятна — започна старецът, като размахваше ръка и се удивляваше на сградите от двете им страни.

— Имам чувството, че наистина съм в Париж.

— Вие наистина сте. Париж, префектура Пекин. Името е официално. Купувачите обичат автентичността. — Лий се спря, за да откъсне едно цвете. — Виждате ли? Френските лалета са внесени от Грас, от южната част на Франция.

Вървяха в мълчание, докато не стигнаха до основата на Айфеловата кула. Моделът на Лий беше една четвърт от размера на оригинала, приблизително тридесет метра висок. Тази сутрин смогът беше толкова гъст, че не можеше да види френския трикольор на върха на кулата.

— Забележително — каза Чен.

— Дори направихме ресторант в мецанина. Три звезди. Казва се „Жул Верн".

— Кръстен е на известния шеф? — попита старейшината.

— Ах — отвърна Магнус Лий и размаха пръст пред стареца.

— Чудесно чувство за хумор, старейшина Чен.

— Ай-я — отвърна старецът. — Нещо да не е умряло? — Мъжът погледна към река Сена. Коритото беше сухо с изключение на един тънък канал, който се виеше като змия в средата му. Миризмата предизвикваше мигновеното желание да повърнеш. Лий забеляза, че бодигардовете са сложили кърпички пред носовете си.

— Проблем с водоснабдяването — обясни Магнус. — Недостатък в местната помпена станция.

Чен се обърна и се загледа в офиса.

— Всичко е много впечатляващо, Голяма планина. Доволен съм. Определено мога да предам новините на обществото, че си продал всички апартаменти.

— Все още не.

— Деветдесет процента?

— Скоро, старейшина Чен.

— Колко?

— Два.

— Два процента?

— Два апартамента. Малко по-малко от един процент. Старейшина Чен не реагира по никакъв начин.

— А инвестицията на обществото?

— В безопасност е, както виждате.

Старецът се извърна, грозното му лице беше изкривено от гняв.

— Виждам сгради без обитатели. Улици без автомобили. Река, която мирише на тор. Виждам град без граждани. Ти какво виждаш?

— Всичко ще се промени, когато отида в Пекин и стана вицепремиер.

— Ако отидеш в Пекин.

— Лидерите са запознати с убежденията ми. Знаят, че съм привърженик на по-конкурентен юан. Затова ме повикаха.

— Какво ще стане с онези, които желаят да задържат валутата ни силна?

— Те са капиталистически марионетки и ще бъдат изобличени като такива.

— Американското влияние е значително. Те искат да купуваме продуктите им и да създадем средна класа. Имат много съюзници в партията.

— Когато настъпи времето, ще последваме примера им. Но не и сега. Не и когато фабриките затварят, а хората нямат работа и храна. Не и когато банките ни са с огромни дългове от непродадените сгради. Не и когато хората пазят последните си спестявания от страх какво ще се случи в бъдеще.