Кристофър Райх - Игра на милиарди

Едно нещо беше ясно. ГРААЛ се беше разраснала и просперирала през годините от своето създаване. Статиите споменаваха за договори с американското и британското правителства на стойност десетки милиони долари. Представянето на компанията на уебсайта й гласеше следното:

ОСИГУРЯВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРОФЕСИОНАЛНИ И КОНФИДЕНЦИАЛНИ ВОЕННИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ НА ЛЕГИТИМНИ ПРАВИТЕЛСТВА. ОСИГУРЯВА ВОЕННИ И СТРАТЕГИЧЕСКИ СЪВЕТИ.

ОСИГУРЯВА НАЙ-ДОБРИТЕ ВОЕННИ ТРЕНИРОВЪЧНИ ПАКЕТИ, НАЛИЧНИ В МОМЕНТА ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, ПОКРИВАЩИ БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ ПО МОРЕ, ПО ВЪЗДУХ И НА ЗЕМЯ.

ОСИГУРЯВА СЪВЕТИ НА ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ОТНОСНО ИЗБОРА НА ОРЪЖИЯ И ОРЪЖЕЙНА ЕКИПИРОВКА.

ОСИГУРЯВА НАПЪЛНО НЕПОЛИТИЧЕСКИ УСЛУГИ, ОСНОВАНИ НА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ, ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ОТДАДЕНОСТ.

Алекс остави листа. ГРААЛ можеха колкото си искат да се наричат международен консултант по сигурността, но доколкото тя можеше да прецени, компанията си оставаше военна, или както казваха в Дивия запад — наемен патлак.

Прелисти останалите статии от вестници, в които се обсъждаше фирмата, но в тях нямаше нищо интересно. Вместо това започна да си мисли за Боби. Избликът на сантименталност, на който стана свидетелка в „Чери Хил", не беше характерен за него. Дали се държеше така, защото животът му беше заплашен, или наистина се беше променил? Смъмри се, че въобще е помислила такова нещо. Може би тя беше сантименталната в случая. Животът я беше научил, че хората рядко се променят. Така или иначе доминиращите личностни черти винаги ставаха по-силни и по-доминиращи с времето. В случая с Боби тези черти бяха арогантност, инат, прекалена увереност и — не можеше да отрече — щедрост.

Алекс изгони бившия си съпруг от ума си. Изправи се на мястото си и се опита още веднъж да прочете документите. Летенето я изморяваше и думите бързо се размазаха. Дори десет чаши еспресо нямаше да успеят да задържат очите й отворени. Боби отново се появи в мислите й. Представи си как докосва кожата й, бузата му върху нейната…

Опита се да се пребори със съня. Спомените й я ужасяваха. Във всяка връзка си имаше хубави моменти. Защо те бяха по-лесни за запомняне от лошите? Самолетът се наклони и се насочи на изток. Целият беше погълнат от мрака. Последната й мисъл, докато се отнасяше в страната на сънищата, не беше за работата, а за него.

Боби.

Дали наистина искаше да опитат още веднъж?

— Намери ли го?

Астър затвори вратата и се намести на задната седалка.

— Вече ни чака.

— И не използва телефона си?

— Намерих последния предплатен телефон в града и казах точно онова, което ме накара да кажа.

— Добре. Натисни газта. Трябва да съм в Западен Сентръл Парк в седем.

Съливан включи на скорост и потегли.

Астър се наведе от прозореца, гледаше града навън. Мислеше си за Септимъс Ревънтлоу и се чудеше каква ли игра играе. Можеше да разбере защо искаше да вложи още пари във фонда вчера… но днес? Шанк беше прав, като го нарече луд човек. А и защо беше този опит на Ревънтлоу да придобие дял от фирмата? Може би имаше по-добри контакти в Китай от него. Времето щеше да покаже. Само дето нямаше намерение да чака до три часа утре, за да намери парите, от които се нуждаеше.

Аудито мина през дупка и Боби подскочи на мястото си. Удари си ръката и по нея се разля остра болка. Ефектът на обезболяващото лекарство беше преминал преди час и раната беше започнала да го боли сериозно. Извади хапчетата от джоба си. Викодин. Силно лекарство. Върна го обратно в джоба. Реши да се възползва от болката, за да се фокусира върху настоящите си затруднения.

Не си падаше по дълбокомислието. Не беше почитател на Фрост и глупостите за „неизследвания живот". Или може би беше Сократ? Поредният пропуск в незадоволителното му обучение. Предпочиташе да чете военна история и биографиите на генерали и видни войници. Знаеше, че един добър генерал винаги стои най-отпред. Харесваше му да мисли, че живее на предната линия, а погледът му е насочен към хоризонта. Въпреки това, ако имаше момент, в който трябваше да спре танковете, да погледне назад в миналото и да се запита как беше стигнал до тук, сега беше този момент.

Сякаш вчера отключваше вратата на първия си офис на „Двадесет и първа" и „Мадисън", малкото пространство, което беше наел от „Фърст Бостън", и стъпи на първото стъпало от стълбата. Нямаше кой знае какви възвишени цели — нито парични, нито социални. Никога не си каза: „Искам да направя един милион долара за година" или „десет милиона", или „Искам да съм спечелил сто милиона долара, когато навърша четиридесет". Просто отиваше на работа всеки ден, в точния час, и се отдаваше на работата си, което означаваше да анализира годишни доклади, да наблюдава пазара и да избира по-добрите акции от другите. Тайната се криеше в повторението на целия цикъл, ден след ден, година след година, без да се отпуска. Най-добрият ли беше в избора на акции? Разбира се, че не. Но в някои дни беше по-добър от повечето и когато човек събереше тези дни, те бяха достатъчно, за да го изпратят на върха на професията му.