Кристофър Райх - Игра на милиарди

В началото беше много по-просто. Нямаше никакво имущество. Нямаше семейство. Нямаше пари. Имаше само работата си. Но с годините всичко това се промени. Ожени се. Роди му се дете. Нае служители. Спечели пари. Нае още служители. Спечели още пари. Купи си къща. Името му се появи във вестниците. Започна да си изгражда репутация и това му харесваше.

Насапунисай. Изплакни. Повтори.

И после voila! Ето докъде стигна. Отново беше същият Боби Астър, който започна бизнеса си от нулата, с петдесетте бона, които беше изкарал на покер масите в града. Въпреки това не можеше да му се отрече, че се беше превърнал в нещо различно. В нещо по-голямо. В нещо по-сериозно. Сякаш успехът, отговорностите, бащинството и филантропията бяха създали един нов Боби Астър и този Боби Астър желаеше по-голяма порция от света. Започна като гекон и се превърна в Годзила. По дяволите, така му харесваше. Харесваше му много. Нямаше нужда да се извинява за това.

И тогава настъпи падението.

Отчуждаването от баща му.

Охлаждането на отношенията им с Алекс, а след това и разводът.

А сега и залогът на юана.

От върховете на Олимп до ръба на бездната. Онова, което беше градил двадесет години, щеше да бъде изгубено за двадесет и четири часа.

Погледна се в огледалото. Отвърна му войнствен поглед.

Астър забеляза Грило в края на бара.

— Тук достатъчно публично ли е за теб? — попита корпоративният следовател [58] Корпоративен следовател — частен детектив със степен по бизнес. — Б. пр. .

Часът беше шест и „Оук Бар" в хотел „Плаза" беше пълен. Туристи със зачервени лица и потни тениски се смесваха с чиновници в изгладени костюми и излъскани обувки. Спуснатите щори затъмняваха още повече и бездруго мрачното, покрито с дървена ламперия, климатизирано заведение. Мястото беше подходящо за осъществяването на сделки, планирането на сливания между компании и уреждането на разводи.

— Ще свърши работа — отвърна Астър, макар че съвсем не беше сигурен дали е така.

Грило го дари с комарджийската си усмивка, след което отпи от питието си. Боби погледна към запотената чаша. Усещаше вкисналия аромат на уискито и приятния нюанс на сладък вермут. Значи „Манхатън".

— Питие?

Астър можеше да усети вкуса в устата си, вкуса, който щеше да успокои зажаднялото му гърло и живота му.

— Разбира се.

Грило повика бармана.

Боби преглътна, зачака, не можеше да вземе решение. Барманът пристигна.

— Минерална вода „Пелегрино" с лайм. Висока чаша. Голям лайм. — Следователят го изгледа. Изчака питието си и когато му го донесоха, изпи половината на един път.

— Говорих с него — каза Астър.

— С кого?

— Палантир.

Усмивката на Грило се изпари.

— Как така?

— Скайп. В къщата на баща ми в Ойстър Бей. Двамата са поддържали връзка онлайн. Палантир му е помагал в разследването. В интерес на истината той е човекът, предупредил баща ми.

— Относно?

— Не стигнахме толкова далеч.

— Забави темпото.

— Всичко, което знам, е, че те слушат. Затова накарах Съли да ти се обади от предплатен телефон.

— Не и мен, не могат. Взел съм необходимите мерки. — Грило беше извадил зипото от джоба си и отваряше и затваряше капачето му с палец. — Обясни ми всичко по-бавно. Започни отначало и не си спестявай абсолютно нищо. Добър слушател съм.

Астър предаде дословно събитията от последните тридесет и шест часа, точно както го стори и пред Алекс, като започна от посещението си в къщата на Пенелъпи Еванс в Гринуич и продължи с ходенето си до „Чери Хил". Грило го попита защо не е бил толкова словоохотлив по време на миналата им среща. Боби знаеше, че е постъпил правилно, като си е премълчал. Дръпна ръкава на сакото си и показа превръзката.

— Онзи ме намушка и се изпари — каза той. — И ето ни тук.

— Огледа ли го добре? — попита детективът.

— Стоеше на същото разстояние от мен, на което стоиш ти.

— Едно описание няма да е излишно. После ще ми го опишеш. Кажи ми отново за компаниите.

Астър отново обясни за годишните доклади, които беше намерил в къщата на Еванс, и предположението му, че ключът към разгадаването на загадката се крие във връзката на компаниите с частните инвестиционни фирми.

— Но във всяка от тях е инвестирал различен спонсор — отбеляза Грило.

— В пет от тях. Двама спонсори са инвестирали в повече от една компания.

— Но самите компании не са свързани по никакъв начин помежду си.

— Не, но все пак… — доводът на Астър се изплъзна като пясък между пръстите.