Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Разкажи ми повече за компанията, която баща ти е посетил.

— Която може би е посетил. — Боби му подаде статията, която беше намерил, и посочи къде се споменава „Бритиум". -Това означава ли нещо?

— Не и за мен, но ще поразпитам. — Грило прибра запалката отново в джоба си. — Още нещо. Взе ли уебадреса на човека, който каза, че е Палантир?

— Cassandra99.donetsk.ru.

— Русия. Предполагам.

— Можеш ли да го намериш?

— През скайп? Едва ли. Но все пак е от някаква помощ. Всяко малко парченце ни приближава все по-близо.

— А ти? — попита Астър. — Успя ли да откриеш нещо?

— Палантир е нещо сериозно. Можеш да си сигурен в това. Работил е за Пентагона. Нещо изключително секретно. Не е спечелил много приятели. Можем да предположим, че заради това не е искал да замесва ФБР в това.

— Дали работата му има нещо общо с „Бритиум", или с компаниите, които баща ми е проучвал?

— В момента не знам. — Грило се наведе толкова много, че Астър можеше да помирише одеколона му и да види как бръчките му образуват каньони около очите му. — Единственото, което мога да кажа, е, че каквото и да са разследвали двамата с баща ти, някои много властни хора не са искали те — или някой друг — да го разкрият.

— Мъжът, който се опита да ме убие, беше азиатец, но имаше странни сини очи.

— Азиатец, а?

Астър описа в детайли облеклото му.

— Говореше ли английски?

— Нямахме възможност да поговорим.

Грило въведе скайп адреса на Палантир в смартфона си, след което стана.

— Имаш ли нужда от защита?

— Имам Съли.

— Не се прибирай у вас. Стой на оживени места. Все още имаш апартамент в офиса си, нали? Там може би ще си в безопасност. — Грило присви очи и поклати глава. — Зарежи това. Отиди при някой приятел. Или на хотел.

— Ще бъда внимателен.

— Добре. Никога не знаеш къде могат да се появят тези момчета.

Операционният център беше също толкова натоварен, колкото „Гранд Сентръл" по време на сутрешната навалица. За сформирането на Специалния отряд за борба с тероризма над тридесет служби имаха представители в офиса за контратероризъм на ФБР. Обикновено разнообразните задължения държаха почти всички извън службата по всяко време. Не и днес. Докато излизаше от помещението, Бари Минц забеляза служители от полицията, пожарната, ДЕА, АТОО [59] ДЕА — Агенция за борба с наркотиците. АТОО — Федерална агенция по алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия. — Б. пр. , пристанищни власти, паркове и природа, ядрено регулиране и всички останали.

Алекс искаше разследване. Получи такова.

— Минц. Задръж.

Бари се спря на крачка от изхода.

— Здрасти, Бил.

Бил Барнс беше в най-добрия си медиен външен вид: син костюм, бяла риза и червена вратовръзка с американското знаме, което изпъкваше на преден план.

— Къде ходиш?

— Опитвах се да събера още информация за Люк Ламбер.

— Кой? А, Шепърд. Точно така. За момент забравих истинското му име. С кого разговаря?

— Агенцията. Барнс поклати глава.

— Ще отнеме цяла вечност.

— Трябваше да опитам.

— Разбира се. — Барнс затъкна папката под мишницата си и зае позиция на един лош дъх разстояние. — Какво прави Алекс?

— Предполагам, че си е у дома. Почива си.

— Опитах да се свържа с нея по телефона безброй пъти. Продължавам да си говоря с гласовата й поща. Не отговаря и на съобщенията ми.

— Вероятно спи. Барнс повдигна вежда.

— За същата Алекс ли говорим? — Наведе се над Минц, сякаш бяха двама приятели, които си споделяха тайна. — Стига, Минц. Можеш да ми кажеш. С какво се занимава? Няма начин да си е у дома и да спи. Какво беше онова, което го повтаря постоянно? Че ще спи, когато умре?

Бари срещна погледа на мъжа и премига, ненавиждаше се за онова, което щеше да изрече:

— Да си остане между нас, но не е особено добре. Загубата на Малой я накара да увеси платната. Мисля, че се нуждаеше от няколко питиета.

Барнс се ухили лукаво.

— Предполагам. Прави се на корава с онази ненормална снимка на Хувър и тарана на пода, но в крайна сметка си остава жена. Знаех си, че ще поддаде. — Усмихна се. — Може би няма да е лошо да й занесеш пилешка супа.

— Сигурен съм, че ще се оправи сама — отвърна Минц. — Нещо ново тук?

— Имам следа за тези калашници. Първоначално са били изпратени в Китай, а после до най-големия им съюзник, Венецуела. Нямам представа как са стигнали дотук. — Телефонът на Барнс иззвъня. Мъжът вдигна палци към Минц. — Добре си поприказвахме, Бар. Продължавай с добрата работа. Не разчитай на Лангли. Те са банда дървеняци. — Започна разговора си, но внезапно млъкна. — Ако се чуеш с Алекс, кажи й, че съм се обаждал в Лондон. Веднага се заеха да проверяват онези фирми. Трябва да получим отговор до петък. Най-късно в понеделник.