Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Радвам се за теб. Ще се нуждая от копие на доклада, който си приготвил за Астър — онзи, който си му дал миналия петък сутринта. Къде се срещнахте? В „Старбъкс" на „Четиридесет и втора" и „Бродуей"?

— Добър си. Грило сви рамене.

— Когато си от моята страна на оградата, не се тревожиш, че ще нарушиш някой закон. Извади късмет, че пръв те намерих. Пенелъпи Еванс не беше такава късметлийка.

— Видях.

— Кой те преследва?

— Една голяма клечка в китайското правителство на име Магнус Лий. Ръководи някакъв гигантски инвестиционен фонд. Използва го, за да купува компании, които произвеждат или контролират критични инфраструктури в САЩ, Европа и Южна Америка. Говорим за микрочипове, сателити, електроцентрали, подобни неща. След това поставя свои хора на ключови позиции в тези компании, където могат да инсталират софтуер, осигуряващ му контрола над тях.

— Това ли е причината Едуард Астър да се разрови?

— Само половината причина. Лий планира да саботира критична финансова система в САЩ. Ще използва атаката, за да увеличи шансовете си да бъде избран в Постоянния комитет на Китайската комунистическа партия. Иска да бъде вицепремиер.

— За коя финансова система говориш?

— Не знам. За някоя, която изисква нов хардуер. Всичко е в доклада. Почакай. — Тиърнан се завъртя на сто и осемдесет градуса и тръгна по коридора. Върна се с папка в скута си. — Ето.

Грило взе тънката папка. Заключението беше плашещо.

— Едуард Астър дължи ли ти някакви пари?

— На чисто сме.

— Ако нещата се влошат, някои хора ще искат да си поговорят с теб.

— Може би ще ми предложат работа.

Грило поклати глава. Невероятно беше как умните хора можеха да бъдат толкова тъпи.

— Ако го сторят, ще е такава, която можеш да работиш от затворническа килия.

Пречистваща болка.

Астър изгуби първия си нокът преди час. Не знаеше как още беше в съзнание или защо беше буден на стола и наблюдаваше садистичните сини очи на монаха. Показалецът му беше истинска каша. Както и средният пръст. Висяха безжизнени и кървави като Джон Съливан.

Видя как ръката на монаха се стрелна напред, бърза като езика на кобра, и бамбуковата треска се заби в мекото, където беше нокътят му. Потръпна, но не издаде никакъв звук. Приключи с това. Вече им беше крещял да спрат. Беше ги молил. Умоляваше ги да го застрелят. Остави настрана достойнството си.

Едва тогава Ревънтлоу започна да задава въпросите си.

„От колко време работиш с баща си? Как научи за Пенелъпи Еванс? Кажи ми какво намери в дома й. Какво каза на бившата си съпруга?" и накрая, „Кой е Палантир?".

Астър каза истината. Не знаеше нищо повече от тях. Поне говореше много. Даваше на Ревънтлоу повече информация, отколкото се нуждаеше. Сподели собствените си теории за плановете на Магнус Лий. Стратегията му беше да удължава периодите между мъченията си. Всяка секунда спокойствие му струваше изключително много усилия. Бързо осъзна, че трескавите му предположения го отвеждаха до правилни отговори за заговора и че по пътя на елиминацията се доближаваше до истинската цел.

— Защо баща ти се интересуваше от Срива? Знаеш ли дали са предприети някакви мерки за защита на Борсата? Кажи ми отново в кои компании баща ти подозираше, че е било проникнато. Не се ли е интересувал и от други компании?

След този въпрос Ревънтлоу му подхвърли пет-шест имена, от които Боби беше проучвал само едно, но запомни останалите.

— Кой е Майкъл Грило?

Най-накрая бяха стигнали до темата, по която се налагаше да излъже.

— Корпоративен следовател.

— Защо го нае?

— Работя с него през цялото време. Помага ми да събера информация за конкурентен фонд, който подозирам, че ми краде клиентите.

— Лъжеш.

— Питайте го. Питайте Грило.

— Това е проблемът. Не можем да го открием. Кажи ни какво знае този Грило.

— Нищо. Не е замесен в това. Треската се стрелна напред.

Болката беше по-силна от всичко, което беше изпитвал някога. По-силна от първия път, в който бамбукът прониза месото под нокътя му. Този път треската влезе по-навътре в плътта му и намери по-здрави нерви за нараняване. Ревънтлоу повтори въпроса си, но Астър не се отклони от версията си. Намери нов източник на сила. Появи се от личния му склад от ужасни спомени. Видя се как стои на леглото на родителите си в „Чери Хил" и си спомни ужаса, който изпитваше, докато чакаше първия удар с черния колан. Момчето беше оцеляло. Мъжът щеше да стори същото.