Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Спипахме го — отвърна мъжът. — Южноафриканците засякоха телефона на Буфо в къща в Дариен. Извадихме агента по недвижими имоти от леглото. Отдал е под наем сградата на чуждестранен джентълмен от Сингапур, който е платил с чек за тримесечен период. Същият стил на работа като при „Уиндърмиър".

— Какво е името на договора за наем?

— Псевдоним. Проверихме го, но не открихме нищо. Алесандра си взе чантата и тръгна към колата.

— Обади се на SWAT и на местната полиция. Кажи на Джан Маквей.

— Хм, Алекс… задръж малко. Дори не трябва да работиш по случая. Бил Барнс вече е там. Той води SWAT екипа. Каза, че ще е бричър.

— Поддържате ли контакт?

— Знам, че изпрати екип от двама души, за да проверят ситуацията. Разполагат с десет топлинни маркера в къщата.

— Нещо интересно?

— Не съм сигурен.

Алекс обмисли новата информация. Гаденето й беше изчезнало в момента, в който повърна, но сега ново, по-неприятно чувство заплашваше да го замести.

— Да не искаш да ми кажеш, че има десет лоши момчета в онази тайна квартира четиринадесет часа след като Солт се обади на Буфо, за да му каже, че съм ги погнала? Няма начин.

Вратата на форда на Минц се отвори. От него излезе пълен, разчорлен мъж с набола брада.

— Здрасти, Алекс, отдавна не сме се виждали.

— Марв. Какво правиш тук?

— Не можем да намерим Боби. Не отговаря на телефона си. Не си е вкъщи. Тревожа се, че нещо му се е случило. Сещаш се, с цялото това разследване на смъртта на баща му. Обадих ти се, но ме прехвърлиха на специален агент Минц.

— Минц, той яви ли се при Джан?

— Не.

Алекс провери собствения си телефон и видя, че Боби не й се беше обаждал. Никога не пропускаше да отговори на съобщенията й.

— Къде беше последно?

— Тръгна от офиса в три часа, за да посети клиент на име Септимъс Ревънтлоу на „Четиридесет и девета" и „Парк" — обясни Шанк. — Ревънтлоу каза, че срещата е приключила бързо и Боби си е тръгнал малко след четири.

— Кой е този човек?

— Инвеститор. Има много пари в един от фондовете ни. Проблемът е, че Боби беше загазил. Направи голям залог, който изпусна от контрол. Ревънтлоу ни даде триста милиона долара, за да посрещнем марджин кола. В общи линии, спаси компанията. Няма начин Боби да не ми се обади, за да обсъдим нещата.

— Не го е сторил? Дори не ти е пратил съобщение?

— Говори с финансовата ни директорка, за да я предупреди да очаква превода. Тогава го чухме за последно.

— И това е било около четири часа?

— Горе-долу.

Алекс претегли информацията в ума си. Ако Боби беше напуснал офиса на Ревънтлоу в четири, щеше да има достатъчно време да стигне до центъра за срещата си с Джанет Маквей.

— Какво става със Съли? — попита тя. — Оставих му две съобщения.

— Нищо. Звънях и на домашния му. Нада. Дон, портиерът, също не е виждал Боби. Сякаш двамата със Съли са се изпарили.

Минц прие обаждане.

— Барнс се приготвя. Обградили са мястото. Ако искаме да стигнем навреме, трябва да тръгнем веднага.

Една дъждовна капка падна върху бузата на Алекс. Тя погледна небето. Всеки момент щеше да завали като из ведро. Погледна Марв Шанк, а после и Минц.

— Какво караше Съли? — попита жената.

— Спринтъра — отвърна Шанк.

— Влизайте. Да намерим съпруга ми.

Първата задача на Алекс, когато постъпи на работа в Бюрото, беше банков обир. Работата беше бърза и вълнуваща и последваха доста арести. Стреляха по нея два пъти (и двата неуспешно) и самата тя стреля и рани трима от нападателите. Добри времена. Банковите обирджии, установи тогава, не бяха най-умните хора на света. Повечето бяха наркомани, алкохолици, обичайните улични гангстери, които решаваха, че имат нужда от пет бона, и бяха достатъчно глупави, за да не помислят, че десет години затвор бяха прекалено голяма лихва за парите, които щяха да откраднат. Много от тях използваха крадени коли, за да осъществят престъпленията си, като си мислеха, че така ще си осигурят безопасно бягство. Девет от десет забравяха, че повечето от новите модели автомобили разполагаха с „ЛоДжак", радиопредавател, скрит в задната гума на автомобила. Ако една кола бъдеше открадната, най-близкият „ЛоДжак" офис щеше да активира предавателя й и веднага щеше да получи десетцифрена GPS локация, с точност до 0,2 метра. Също така — ако имаше нужда — можеше да се изключи двигателят на колата.

Спринтърът за половин милион долара на Боби имаше същия вид „ЛоДжак" като всеки нисан или хюндай, само дето „Мерцедес Бенц" вземаше по 5000 долара за него, а не 500. Алекс трябваше да проведе два разговора, за да нареди издирване на автомобила на бившия си съпруг — първият беше до застрахователната компания, за да получи номера на книжката на Боби, а вторият до „ЛоДжак", за да помоли компанията да включи предавателя. За три минути засече местоположението на спринтъра.