Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Намира се на „Фоксхолоу Роуд", Ню Канаан — съобщи тя, след като затвори.

— Съли живее в Ню Канаан — каза Шанк.

— Знам.

— Нещо не се връзва — обясни мъжът. — Съли никога не се прибира със спринтъра. Това е автомобилът на Боби.

— Е, в момента е там и не помръдва — отвърна Алекс. — Двигателят е изваден от строя.

Шанк продължаваше да е неспокоен.

— Ако Съли си е у дома, защо не вдига телефона?

Пътят до Ню Канаан щеше да им отнеме четиридесет минути. Алесандра изрита Минц от шофьорското място и седна зад волана. Повече нямаше намерение само да се вози. Ветровитите пътища бяха нейна територия. Ако агресивното й шофиране тревожеше някого, той не го сподели.

Съли живееше извън града и жената имаше нужда от навигацията, за да се добере до там. Заряза GPS-а, когато стигна до „Фоксхолоу Роуд". Имаше по-лесен маркер, който да следва. Право пред нея се издигаше огнена стена. Когато стигна до високата част на улицата, видя цял отряд от пожарни коли пред дома на Джон Съливан. Спринтърът беше паркиран на няколко метра от него. Алекс спря зад една линейка и излезе от колата. Пожарникарите тъкмо бяха пристигнали и закачаха един маркуч към хидранта. Началникът стоеше най-отпред и раздаваше заповеди. Алесандра размаха документите си и се представи.

— Има ли някой в къщата?

— Прекалено е горещо, за да влезем — отвърна началникът. — Сградата може да се срути всеки момент. Ще напръскаме покрива с вода и със забавящ агент, след което ще изпратя екип към предната врата.

Алекс се доближи до входа, доколкото пламъците й позволяваха, и извика името на Боби. Не получи отговор. Горещината беше жестока, блъскаше я по гърба. Провикна се отново, но пак не получи отговор. Един пожарникар я дръпна за ръкава и й каза да се отдръпне от пламъците. Жената се освободи от хватката му и остана на място.

— Боби!

Пламъците ставаха все по-свирепи, греди и сухи дъски пращяха и придаваха на пожара експлозивен, заплашителен характер. Алекс потърси начин да се приближи още, дори и само за да чуе виковете на бившия си съпруг. Ако беше жив, искаше да го знае.

Видя нещо. На земята, на сантиметри от вратата на гаража, имаше малка цветна картичка.

— Дайте ми лост — провикна се тя.

Един млад пожарникар й подаде лост, беше с гумена дръжка и обикновено се използваше за отместване на паднали жици. Алекс внимателно се доближи до горящата врата на гаража. Застана на три метра от нея и използва лоста, за да придърпа към себе си картичката.

— Какво откри? — попита Минц.

— Той е вътре. — Алесандра му подаде шофьорската книжка на Боби и хукна към улицата.

— Къде отиваш? Алекс!

Тя се качи в колата на Минц, заобиколи пожарните коли и застана в началото на алеята. Началникът на пожарната зачука по прозореца и се развика да разкара автомобила. Тя не му обърна внимание. Натисна клаксона три пъти, след което настъпи здраво педала на газта. Фордът се вряза във вратата на гаража и навсякъде се разхвърчаха дърво и сгурия.

Боби се беше свил в средата на помещението, огънят протягаше от тавана огнените си езици към него. Нещо изпращя, една греда падна от горе и се стовари върху покрива на колата. Мъжът отвори вратата на автомобила и влезе вътре. Алекс включи на задна. Погледът й се спря на друго тяло, проснато и безжизнено, около главата му като ореол се беше образувала локва кръв.

— Съли?

— Мъртъв е.

Падна втора греда и удари колата. Алекс подкара назад през пламъците. За секунди излязоха на алеята, в безопасност. Боби посочи към лицето й.

— Окото ти — каза той. — Какво се е случило?

— Работих. Нищо ми няма. — Видя кървавата кърпа около ръката му. — Какво са ти сторили?

— Зададоха ми някои въпроси. Казах им онова, което вече знаеха. Виж, трябва да се разкараме от тук. Тръгнаха след Майк.

— Забави темпото. Кой е Майк?

— Майкъл Грило. Частен следовател, който работи за мен. Наех го да намери Палантир. Пол Лорънс Тиърнан. Така се казва. Имам предвид, така се казва Палантир. Грило ми изпрати съобщение, че го е намерил и е взел доклада. Ревънтлоу е тръгнал натам.

— Септимъс Ревънтлоу? Къде?

— Не знам. Но не може да е много далеч. Каза, че ще се върне.

Алекс повика Бари Минц и му каза името на Палантир.

— Потърси адреса му.

— Веднага — обеща колегата й.

Жената взе увитата ръка на бившия си съпруг и махна кърпата.

— О, Боби.

— Изглежда по-зле, отколкото е. — Емоциите надделяха и той се разплака. Удари със здравия си юмрук по таблото. — Копеле — извика, но бързо се взе в ръце. — Дори не му мигна окото. Това, което правеше, му харесваше.