Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Знаете ли кой е най-лесният начин да стигнете до една затворена система? Копирните машини. Всички са свързани в мрежата и реално нямат никаква защита. Влязох във вътрешната система на ЧИК, а всичката получена информация сочеше към Магнус Лий. Той не просто управляваше ЧИК. Той също оглавяваше тайна организация, наречена 13, Институт за инвестиционна инициатива, която създал, за да открадне всяка една индустриална тайна на САЩ, Япония и Европа. Китайците не просто правят фалшиви ролекси вече. Тук говорим за кражбата на последния дизайн на автомобили на „Дженеръл Мотърс", на архитектурата на микрочиповете на „Интел", на стелт технологията на „Нортроп". Не знам как, но имат очи и уши навсякъде. Това е подкрепяно от държавата им пиратство. — Тиърнан погледна първо единия мъж, а после и другия. — Тогава нещата станаха страшни и аз се свързах с господин Уошбърн. Знам кога трябва да се откажа. Когато началниците му отказаха да заплатят значителната ми инвестиция във време и пари, помислих към кого другиго да се обърна, който може да е заинтересован от тази информация. Видях, че Едуард Астър е в международния борд на съветниците на ЧИК. Нямаше начин да знае за това. Казах си, той е корав тип. Освне това, вярвах, че ще се ядоса много, когато научи за всичко това.

— Все още не си казал нищо за целта — напомни Грило.

— В Китай е важна репутацията. Достойнството. Класата. Колко те уважават хората. Целта на Лий е да създаде репутация на страната си като международен финансов център. Иска да стане вицепремиер на финансите. Няма по-добър начин да постигнеш подобно нещо от сломяването на могъща Америка. В момента Ню Йорк, Лондон и Токио са световните финансови центрове. Шанхай е доста надолу в листата. Той иска да промени това.

— Как? — попита Уошбърн.

— Не съм сигурен. Едуард Астър смяташе, че имат пръст в Срива преди няколко години и в погрома на „Фюдал Трейдинг", когато тази компания загуби милиард долара от собствените си пари за тридесет минути. Предполага се, че са въвели грешен алгоритъм. Не знам дали наистина е така, или не. Знам обаче, че Лий разполага с всичко необходимо, за да срине финансовата ни инфраструктура. Последната компания, която „Уотърсмарк" купи, създаде хардуера, на който работи чисто новата търговска платформа на Нюйоркската фондова борса. Това трябва да ви говори нещо.

— Значи Борсата е целта? — попита Уошбърн. — Трябва да се обадя.

Някой почука на вратата.

— Това е господин Астър — каза Грило.

Следователят стана и погледна през шпионката. Видя тила на шефа си и тъмна тениска.

— Влизай — каза и отвори вратата.

В слънчевия му сплит се вряза юмрук. Друг размаза бузата му. Срина се на пода. Един слаб азиатец го прескочи. По-висок, властен мъж го последва и затвори вратата след себе си.

Уошбърн хвърли телефона и стана. Опитваше се да си извади пистолета. Азиатецът изстреля крак, който се заби в челюстта на мъжа и го прати на пода. Пистолетът също падна. Уошбърн посегна за него, но азиатецът го ритна, стъпи на китката му и я счупи грубо.

Грило се изправи на коляно. За кратко мярна Тиърнан, който завъртя количката си и тръгна по коридора, преди петата на нападателя да се вреже в лицето му и да запрати главата му на пода. Следователят легна по гръб, замаян и пребит. Носът му беше счупен, гръдната му кост беше натъртена. За негов ужас пистолета му го нямаше. Последва някакво боричкане, разместване на мебели. Някой изпищя и рязко млъкна. Азиатецът влезе в стаята заедно с Тиърнан, когото влачеше за изкълчената му ръка.

— Ти ли си Грило? — попита високият мъж.

— Аз съм.

— Добра работа. Или може би трябва да кажа благодаря ти. Пол Лорънс Тиърнан. Па-лан-тир . Умно.

— Мислех си, че вие, момчета, подслушвате всички — каза Грило.

— Намерихме те, нали? Само дето закъсняхме малко.

— Къде е господин Астър?

— На безопасно място, от което ни сътрудничи.

— Няма да се вържа.

— В момента хич не ми пука на какво ще се вържеш. — Високият мъж се обърна към Тиърнан, който въпреки наранената си ръка беше успял да се добере до дивана. — Доклада, моля.

— На бюрото е — отвърна Грило.

— Искам всички екземпляри.

— Това е единственото копие на хартия — каза Тиърнан. — Оригиналът е на компютъра ми.

— Наистина ли? Помислих си, че ти от всички хора би бил наясно, че е опасно да го съхраняваш на толкова незащитено място. Би било лесно за хора като… е, като мен и теб да го намерят. Предполагам, че си запазил проучването си на някое по-сигурно място, като флашка.