Кристофър Райх - Игра на милиарди

— Тридесет и седми номер.

Уошбърн извади пистолета си и го остави на таблото.

— Ще го разпознаеш ли?

— Мислиш, че там има и други, които приличат на него ли?

— Не бих се учудил, има доста лоши момчета.

— Амин — отвърна Грило. — Да действаме.

Уошбърн включи на скорост и бавно потегли към сградата. Часът беше 22:00 и небето беше облачно, във въздуха се усещаше предстоящата буря. Няколко човека вървяха по тротоара към Таймс Скуеър.

— Чуй, мой човек — каза Грило. — Каквото и да се случи, благодаря ти.

Двамата чукнаха юмруци в приятелски жест.

Трябваше да подредят всички части на пъзела, за да намерят Палантир. Бележникът, разходите по кредитните карти, телефонните разпечатки и накрая скайп адресът, който помогна да навържат нещата. Както се оказа, АНС не виждаха за първи път Cassandra99.ru. Същият адрес се беше появил по време на разследване преди години по искане на ДАРПА заради кибератака срещу сървъра им. Тогава два телефонни номера бяха свързани с кредитна карта, използвана за заплащане на скайп услуги. Единият от номерата съвпадаше с телефон, от който Палантир се беше свързвал с Едуард Астър. Чрез триангулация [64] Триангулация — метод в тригонометрията и елементарната геометрия за определяне на разстоянието до обекти, като се използва геометрията на триъгълниците. — Б. пр. АНС беше свела местоположението на Cassandra99 до два района. Благодарение на разходите, направени от кредитната карта на Едуард Астър миналия петък сутринта, когато мъжът беше отишъл в центъра, за да се срещне с Палантир, Грило имаше доста основателна причина да залага повече на единия от двата адреса. Триангулацията беше точна до три метра, що се отнасяше до географска ширина и дължина. Съвсем не им помагаше обаче с височината. Номер 3415 беше триетажна жилищна сграда. Необходима беше професионална намеса, за да се разбере кои бяха обитателите й. В този случай Грило даде двайсетачка на пощальона, за да му позволи да види имената на хората, които получаваха поща на този адрес. Пол Лорънс Тиърнан отговаряше на изискванията. Военното досие, до което следователят се добра по-късно, потвърждаваше, че това е човекът, а също така обясняваше ненавистта на Палантир към правителството на Съединените американски щати.

Уошбърн спря колата пред запуснатата сграда. Грило излезе от нея и прибяга от другата страна на улицата, провери дали ризата му е пусната и прикрива пистолета му, малък „Смит и Уесън" с магазин с девет патрона. Входът беше претъпкан с велосипеди, завързани за парното, торби с боклук и празни бирени кутийки. От отворена врата горе се носеше салса музика. Апартаментът на Тиърнан беше в задната част на първия етаж. Грило почука два пъти и отстъпи назад. Забеляза, че има две шпионки на вратата, една на нивото на очите и друга на кръста. Почука още веднъж и вратата се отвори.

Пред Майк Грило се озова безкрак човек в инвалидна количка.

— Спипах те.

— Добър или лош си?

— Все още дишаш, нали?

— Имаш право. — Пол Лорънс Тиърнан измести количката си назад, за да може Грило да влезе. — Име?

— Грило, Майкъл Т. За теб съм капитан. Пети морски пехотен полк. Седми батальон.

— Semper fi [65] Съкратено от Semper Fidelis (Винаги предани) — мотото на морската пехота. — Б. пр. - каза неубедено Тиърнан. Той беше красив мъж с къса черна коса, разделена на път, сини очи и правилна челюст. — Държавен служител ли си в последно време? Министерството на отбраната? ФБР? Нещо такова?

— В частния сектор съм. Работя за Боби Астър.

— Трябва ли да съм уплашен?

— Не и ако ми помогнеш.

Тиърнан направи знак на Грило да влезе.

— Намери ме по скайпа, нали?

— И по някои други неща. Трудно е да останеш скрит, когато толкова много хора те търсят.

За разлика от разнебитеното фоайе, апартаментът на Палан-тир беше безупречен, макар и почти необзаведен, за да осигури пространство на обитателя си. На лавицата имаше негови снимки от времето му на морски пехотинец. Човекът беше служил десет години и беше готов да служи още толкова, когато беше ранен.

— Аз също бях там — каза Грило. — Хелманд. Кандахар. Извадих късмет.

— А аз не.

— Имаш право да си ядосан. Нямаш право да криеш информация, която засяга сигурността на страната.

— Не крия нищо — отвърна Тиърнан. — Предложих я на ЦРУ Не пожелаха да платят. Казаха, че съм длъжен на държавата да им я дам. Едуард Астър кихна петдесет бона, без дори да се замисли. Вече имам парапет в банята и мога да ползвам клозета по-лесно. Следващата седмица ще дойдат да ми монтират по-голям душ, за да мога да го местя, където си искам. Може дори да ми останат пари да си купя ван, който да карам сам.